Пророчеството на гарвана

Ганзи се спря на едно пежо с цвета на ванилов сладолед, което някога е било собственост или на Линдберг, или на Хитлер, или на Мерилин Монро. Отпусна се на седалката зад волана, постави крака върху педалите, извади портфейла си и започна да рови из визитките, докато накрая не откри телефона на наставника по учебната дейност и „Алионби“ господин Пинтър. И докато телефонът звънеше, той извика на преден план другата своя личност, която всякога владееше положението и за която беше сигурен, че винаги се спотайва някъде в него.

— Господин Пинтър, здравейте! Хиляди извинения за безпокойството в извънработно време! — започна с отработена аристократична небрежност Ганзи. Прокара купчината визитки и кредитни карти, която държеше, по мекия волан на пежото. Интериорът на тази кола му напомняше за кухненския робот на майка му. Скоростният лост изглеждаше така, сякаш, докато превключва от първа на втора, би могъл да приготви чудесно целувчено тесто. — Обажда се Ричард Ганзи.

— О, господин Ганзи! — изрече Пинтър. Отне му доста дълго време да подреди сричките, през което време Ганзи си го представи как се напряга, за да свърже името с физиономията. Пинтър беше подреден, силно мотивиран човек, когото Ганзи определяше като „силно традиционен“, а Ронан наричаше „предупредителен пръст“.

— Обаждам се във връзка с Ронан Линч.

— Аха!

Очевидно Пинтър нямаше никакви проблеми със свързването на това име с конкретната физиономия.

— Господин Ганзи, нямам право да обсъждам подробностите около предстоящото освобождаване от академията на господни Линч и…

— С цялото ми уважение, господин Пинтър — прекъсна го Ганзи, съзнаващ напълно, че всъщност не му демонстрира никакво уважение, — но не съм много сигурен дали сте наясно с конкретната ситуация!

Почеса се по тила с ръба на една от кредитните карти и започна да обяснява крехкото емоционално състояние на Ронан, агонизиращите изпитания, на които го подлага неговото ходене насън, утвърждаващите живота радости на Манифактура Монмът и огромната крачка напред, която е направил Ронан, откакто се е преместил да живее при него. Накрая заключи тезата си с твърда увереност в бъдещите успехи на Ронан Линч, след като последният намери начин да закърпи кървящата рана в сърцето си, предизвикана от загубата на Нийл Линч.

— Не съм напълно убеден, че бъдещите успехи на господин Линч са от вида, за който подготвя „Алионби“ — изтъкна Пинтър.

— Господин Пинтър! — извиси глас в протест Ганзи, макар че и той бе склонен да се съгласи с наставника по този въпрос. Завъртя дръжката за отваряне на прозореца и продължи: — Както добре знаете, „Алионби“ се отличава с невероятно разностранен и многопластов ученически състав! Всъщност това е една от причините, поради която родителите ми избраха този колеж за мен!

Всъщност всичко бе въпрос само на едно четиричасово проучване в Гугъл и един убедителен телефонен разговор с баща му, но на Пинтър не му трябваше да знае чак такива подробности.

— Господин Ганзи, оценявам загрижеността ви за съдбата на вашия прия…

— Не, по-скоро брат! — прекъсна го Ганзи. — Това е самата истина, господин Пинтър! Възприемам господин Линч като брат! А що се отнася до родителите ми, той е като техен син! Във всяко едно отношение — емоционално, практическо, фискално!

Пинтър не каза нищо.

— Последния път, когато идва на посещение в „Алионби“, баща ми остана с впечатлението, че отделът по военноморска история на библиотеката на академията изглежда малко бедничък за такова елитно учебно заведение — изрече Ганзи. Пъхна кредитната карта в дупките на парното, за да провери докъде може да стигне, преди да се сблъска с някакво съпротивление, но внезапно му се наложи да сграбчи бързо картата, преди да е потънала в невидимите недра на колата. — А след това отбеляза, че едно дребно дарение от… мммм… трийсет хиляди долара спокойно би могло да запълни този пропуск.

Гласът на господин Пинтър вече звучеше доста по-плътно, когато изрече:

— Господин Ганзи, мисля, че не схващате напълно защо оставането на господин Линч в „Алионби“ е немислимо. Истината е, че той тотално пренебрегва правилата на училището и очевидно не питае нищо друго, освен презрение към академичния състав! Направихме му достатъчно отстъпки предвид изключително трудните семейни обстоятелства, но той като че ли постоянно забравя, че да бъдеш ученик в академия „Алионби“ е привилегия, а не досадно задължение. Експулсирането му влиза в сила от понеделник!

Ганзи се приведе напред и отпусна глава върху мекия кожен волан. Ронан, Ронан, защо…

А на глас изрече:

— Наясно съм, че той се провали с гръм и трясък. Наясно съм, че трябваше да бъде изгонен още много отдавна. Но ви моля да ми отпуснете още малко време, до края на учебната година! Гарантирам ви, че ще го накарам да си вземе годишните изпити!

— Но той не е присъствал в нито един час, господин Ганзи!

— Обещавам ви, че ще си вземе годишните изпити!

В продължение на няколко секунди настъпи тишина. Някъде из стаята на Пинтър се чуваше работещ телевизор.

Накрая наставникът каза: