Първият гроб отдясно

Добра беше. Куки никога не отговаряше с „Веднага, мадам“. Трябваше да си поговоря с нея. Но реакцията на Луан беше също тъй интересна като тази на Нийл. Тя притежаваше много женствена осанка. Имаше много вани с пяна и шампанско под този делови костюм. Ала мигом бе застанала в закрилническа позиция. Почти се разгневи. Макар че гневът й не изглеждаше да е насочен към мен.

— Това по повод инцидента ли е? — попита Нийл. — Мислех, че Фароу няма роднини.

— Инцидент ли? — попитах, когато Луан донесе папката и му я подаде. После излезе, без да ме погледне. Да не би нещо да се беше случило на Рейес? Може би наистина беше мъртъв. Може би тъкмо затова беше започнал да ми се явява изневиделица.

Нийл отвори папката и я проучи.

— Точно така. Тук не са упоменати живи роднини. Кой те нае? — Той впери очи в моите и бунтарката у мен надделя.

— Това е защитена информация, Нийл. Не ми се иска да намесвам прокуратурата.

— Прокуратурата? Там вече са наясно за ситуацията, уверявам те.

Опа. Не ми се получи. О, за бога. Поех дълбоко дъх.

— Виж, Нийл, това е по-скоро лична молба. Работя по случай, но не е свързано. Аз просто… — Аз просто какво? Искам да изнасиля затворника ти? Искам да видя може ли да придобие плът и кръв? — Просто искам да поговоря с него.

При това признание сведох мигли. Сигурно изглеждах като идиотка. Една от смахнатите, дето пишат писма на затворници и им правят посещения за съвкупление.

— Значи не знаеш? — В гласа му прозвуча известно облекчение. Но и нещо друго. Съжаление може би?

— Очевидно не.

Сега той щеше да го каже. Рейес беше мъртъв. Починал беше преди колко, месец? Чаках новината със затаен дъх.

— Фароу е в кома. От близо месец е така.

Трябваха ми няколко секунди да си затворя увисналото до пода чене и отново да намеря гласа си.

— Кома? — попитах. — Какво? Защо? Как се случи?

Нийл се изправи и ми подаде досието.

— Какво ще кажеш за кафе?

Поех дебелата папка от него, сякаш бе инкрустирана със скъпоценни камъни, после измърморих разсеяно:

— Бих убила за глътка кафе. — Грешка. — Не, не бих убила — побързах да го уверя. Бях в затвор с максимална сигурност. — Никого не съм убивала. Освен един, но той си го просеше.

Немощният ми опит за хумор като че отпусна Нийл. Сянка от усмивка пробяга по устните му.

— Никак не си се променила.

Прехапах долната си устна.

— Това сигурно е лошо, а?

— Ни най-малко.

Остави ме да се чудя над изказването му и отиде за кафе, а аз се заех да преглеждам досието на Рейес, известно още като Светия Граал.

Глава 12

„Рейес Фароу. Съвършенството е мръсна работа, но някой трябва да я върши.“

Шарлот Джийн Дейвидсън

— Ти си го познавала? — попита ме Нийл час по-късно. Бях чела. Бяхме разговаряли. Гарет звъня. Не му вдигнах.

И узнах. Приблизително месец по-рано в двора станало сбиване и затворът мигновено минал на извънреден режим. Всички трябвало да легнат на земята. Когато един от затворниците — едър мъж с манталитет на дете, с когото Рейес се бил сприятелил — се объркал и не легнал, пазач в една от кулите се приготвил да даде предупредителен изстрел. Рейес видял това и се надигнал да дръпне приятеля си, като помислил, че пазачът ще го застреля. Вместо да иде в прахта, каквото било намерението, куршумът пронизал челото на Рейес. И оттогава той беше в кома.

Вдигнах поглед и върнах мислите си към въпроса на Нийл.

— Само от този единствен случай, когато бях в гимназията — отговорих. Бях му разказала за нощта, когато за пръв път видях Рейес и за побоя, понесен от мъжа, когото се предполагаше, че е убил. Нийл не изглеждаше изненадан. Затворих досието и се вгледах в сивите му очи. — Само между нас — казах и се наведох напред, за да направя изказването си по интимно, — между стари приятели. — Засилих емоцията. — Ти какво знаеш за него? Как го възприемаш? — Почуках с пръсти върху папката. — Кое е това, дето го няма тук?

Нийл се облегна на стола си, намести яката си и бавно пое дъх.

— Ако ти кажа, няма да ми повярваш.

Това звучеше обещаващо.

— Бас държа, че ще повярвам — уверих го с намигване.

Той ме гледа цяла минута, преди да проговори и то с неохота, която твърде добре разбирах. Искрено се съмняваше, че ще му повярвам. Ако знаеше само…

— Случи се нещо странно, когато Фароу за пръв път дойде тук, около седмица, след като беше пуснат сред другите затворници — каза той, като заразглежда закопчалката на часовника си. — Бандата от Южния район прати трима техни бойци да го убият. Не знам защо, но когато бандата от Южния район атакува, умират хора. Точка.

Гръдният ми кош се стегна и аз стиснах зъби, като се мъчех с все сила да не реагирам, да не показвам какво ми причиняваше мисълта за Рейес в такова положение.