Първите събрани истории за Бочълайн и Корбал Броуч

— Ако знаех — отвърна Бочълайн и хвърли поглед към Рийзи, — щях да добавя изключение, отнасящо се за тези, които не приемат моето „не“ за отговор, сержант.

— Добра идея — изсумтя Гулд. — За малко щяхте да загубите един добър слуга.

— Щеше да е неприятно, наистина. Благодаря ви за загрижеността. Това ли е всичко, което желаете от мен?

— Засега — отвърна Гулд. Спря до вратата. — Платили сте за тази стая в аванс, нали?

— До края на седмицата, сержант. Защо?

Гулд отвори вратата и прикри киселата си гримаса. „Изведнъж изтъпяхме, нали?“

— Лека вечер, сър.

Излезе в коридора и затвори. Ефрейторът и Облър чакаха отвън. Гулд тръгна по коридора и двамата го последваха.

— Каза, че са предплатили за седмицата — подхвърли Гулд на Облър.

Ханджията кимна.

— Да, сър.

— Още четири дни.

— Да.

— Ефрейтор?

— Да, сър?

— Остани пред тази сграда, докато те сменят. Облър, има ли задна врата?

— Да, но е тройно залостена.

— В смисъл?

Писарят се ухили.

— Всичките резета много тракат при дърпане. Събуждат ме, сър, винаги.

— Да е използвана наскоро?

— Не, сър. От седмици, сър. Откакто те пристигнаха.

— Значи този Корбал Броуч напусна през предната врата?

Облър спря на площадката.

— Кой от двамата ще е той, сър?

— Евнухът — онзи, който е сега навън.

— Който е навън ли? Сигурен ли сте, сър? Откакто пристигнаха, съм виждал само единият да излиза навън, сър, и то тоя, дето току-що го видяхте, сър. Другият трябва да е вътре, сър, щото не съм го виждал изобщо да излиза.

Гулд се намръщи.

— Грешиш, Облър.

Но писарят само поклати глава.

— Добре, той яде ли? — попита Гулд.

— Ъъ, не, сър, не.

Гулд се намръщи още повече.

Очите на Облър зашариха неспокойно и той облиза устни.

— Като си помисля, сър, това си е малко странно. Освен ако не си делят храната, сър.

Гулд продължи надолу по стъпалата. Ефрейторът вървеше по петите му.

— Евнухът — подхвърли Гулд през рамо към Облър, който ситнеше след ефрейтора. — Как изглежда?

— Едър, сър. Огромен. Нищо не каза. Само се усмихваше много, сър. Лепкав като умрял кит, сър, така изглеждаше. Изобщо не знаех, че е евнух, но сега като го казахте, ми е ясно. Аха, евнух.

— Чаша вино. — Бочълайн напълни два бокала, подаде единия на Рийзи и той го прие с благодарност.

— Съжалявам, господарю…

— Няма нищо. Както намекна стражът, щеше да е неприятно — и нежелано — ако беше пострадал. — Погледна стареца с любопитство. — Но защо беше толкова упорит? Ти си разумен човек, господин Рийзи — как така не се подчини на сержант от Градската стража?

— Ами, не исках да ви проваля, господарю. Аз, ъъ, харесвам я тази работа.

— Страхуваше се да не я загубиш? Не се притеснявай в това отношение, господин Рийзи. Ние те намираме за идеален.

Емансипор се огледа. „Ние?“

— И освен това — продължи чародеят и отпи глътка вино, — провидях дълго познанство между нас, господин Рийзи.

— О? О.

— Макар че умът ти все още таи някои загадки.

— Нима, господарю?

— Мхм. Например жена ти от трийсет години…

— Събли? Е, ядосвам се много, господарю, вярно, но тя остана с мен през цялото това време и понякога е била единственото, за което да се задържа, сър, ако ме разбирате. Обичам я много…

— Знам. Не е това, господин Рийзи. В ума ти мога да чуя гласа ѝ, но не мога да намеря образ — не мога да я видя в тебе и точно това намирам за толкова странно…

Двамата се взряха един в друг над златните чаши, без да мигнат. Дълго. Най-сетне Бочълайн допи виното си, покашля се и извърна очи.

— Имам работа за теб утре, господин Рийзи.

— Каква, господарю?

— Ами… — Бочълайн си наля пак. — Уреди ни превоз. На запад, докъдето може да ни закара кораб.

Емансипор присви очи.

— Да, господарю. Да искам ли от Облър да върне от предплатеното?

— Не, остави го. Но искам да напуснем Молл до два дни. Възможно ли е?

— Сезонът се обръща, господарю. Мога да го гарантирам.

— Чудесно. А, и, господин Рийзи?

— Да, господарю?

— По-дискретно.

— Разбира се, господарю.

— Срещал ли си този сержант преди, господин Рийзи?

Емансипор кимна.

— Два пъти. Веднъж преди година, когато убиха работодателя ми, и след това когато убиха Балтро Търговеца.

Бочълайн кимна замислено.

— Изглежда проницателен мъж.

— Във всяко отношение, господарю. Известен е. Лично кралят заповядва сержант Гулд да води разследвания. Определени. Убийства предимно. Гулд никога не се е провалял.

— Разбирам, че той разследва нощния убиец, който плаши града ви.

— Да, сър, той е.

Бочълайн се усмихна.

— Е, в такъв случай смятам, че е в реда на нещата ние, като чужденци, да бъдем издирени и разпитани.

— Предполагам, господарю. — Рийзи се постара да го каже спокойно.

— Все пак — продължи Бочълайн, вперил очи във виното си в бокала, — аз съм частно лице и не обичам толкова официално… внимание. Оттук и решението ми да напуснем рано, господин Рийзи. Не бих желал ненужно да тревожим сержанта обаче.

— Няма да чуе нито дума, господарю.

— Чудесно. Сега лягай да спиш. Ще ми трябваш с бистър ум за задачите утре.

— Да, господарю. Благодаря, господарю.