Читаем Първите събрани истории за Бочълайн и Корбал Броуч полностью

— Чудесно начало — отбеляза Бирклас. — Белят се като стриди, сигурно доказателство за културна порода.

Гулд се намръщи.

— Културна порода? За Бладър ли говориш, или за плъховете?

— О, колко фмешно, фержант — изфъфли Бладър Роу. — Хапнете ф наф, моля.

— Благодаря. Вече ядох.

Бирклас се обърна към партньора си.

— Не можеш ли да схванеш, приятелю, че сержант Гулд е в силно душевно неразположение? Ужасни убийства всяка нощ! Камбаните ехтят! Плъховете щъкат насам-натам и дори Бялата грива се крие в най-дълбокото си заливче. Мда, нещо мръсно дебне из прелестния Молл, а тук при нас е главният му ловец, дошъл при нас поради нужда от помощ.

— Определено фъм в тефение ва тежкия хал на фержанта. Ихках фамо да бъда любевен!

— Стига спорове за учтивост — изръмжа сержантът. — Чувал съм ви да споменавате сто пъти за Бялата грива и искам да знам, веднъж и завинаги, той наистина ли съществува?

— Псолютно!

— Неоспоримо, сержант.

Гулд впи очи в Бирклас.

— И е соултейкън?

— Аха. Невзрачен човечец, в тази си форма. Но щом се превъплъти, е най-ужасният плъх. Умен и зъл тиран, Владетел на Косматото кралство, Убиец на всички поборници, Лъстител на Най-висшата…

— Да, да, всичко това, знам. И казваш, че се крие от нашия убиец?

— Дълбоко-дълбоко, сержант. Тръпне…

— Разбирам. Мога ли да допусна тогава, че Бялата грива е срещнал този убиец?

Бирклас сви рамене.

— Може би. По-скоро вестоносците му, или стражите му по ъглите, или надничащите му от покривите…

— Но не и дегуфтаторите на франата му — намеси се Бладър.

— Не — съгласи се сериозно Бирклас. — Дегустаторите му със сигурност не. Бладър, а дегустаторите му как са?

Бладър Роу обърна шишовете в жарта.

— Готови фпоред мен.

— Чудесно! Е, сержант, можем ли да ти помогнем с още нещо?

— Може би. Принцесата и Лордсън Хум?

Бирклас повдигна вежди.

— О, драги, това не е разговор за на маса…

Гулд седна на тревата.

— Мога да почакам.

Кулата на Мъртвия Секаранд заскърца под напора на духащия откъм брега вятър, който се беше усилил след като слънцето се скри, и Гулд загърна наметалото около раменете си. Студено му беше повече от умора, отколкото от вятъра. Дневната пелена пушек долу се беше разсеяла. Светлини от маслени лампи и свещи бяха изпъстрили като разкаляни звезди жилищните сгради в жалко смъртно отражение на настръхналото нощно небе.

Гулд чу шумолене по стълбището, а след това и запъхтяното дишане на Стул Офан.

— Кълна се в неспокойния сън на Бърн, Гулд — изпъшка старецът, щом се качи на платформата. — Една проста среща на ъгъла на някоя улица щеше да е за предпочитане.

Сержантът се подпря на един зъбец и погледна надолу към пристанищния квартал.

— Май го докопах, Стул.

— Сигурен ли си? Кога ще направиш ареста?

— Този детайл не съм го уточнил още. Дали съм сигурен? Е, стомахът ми още е стегнат — пропуснал съм нещо, но то все пак май ще сочи към същия човек, щом разплета възела.

— Какво искаш от мен?

Гулд се обърна. Стул Офан стоеше близо до капака и бършеше челото си с копринена кърпа. Магът сви немощно рамене.

— Не съм много добър с височините, сержант. Ще ми простиш, ако остана тук, макар че с нищо не ми помага, както се люлее цялата сграда.

Гулд отвори уста да каже нещо, но се намръщи и рече:

— Та ти живееш в проклета кула!

Офан отново сви рамене.

— Ами… очаква се от мен. Нали? Но живея предимно на долния етаж.

Сержантът го изгледа замислено, после въздъхна.

— Мислех за кучетата. Ония, дето ги пратих по следите след убийството на Лордсън Хум. Мъж, може би двама мъже — един воин или ветеран — другият неизяснен. И женска миризма също, или две жени, или нито една…

— Щом кучетата са заподскачали на женска миризма, Гулд, как може да не е имало нито една?

— Хубав въпрос. Би ли се опитал да отговориш? Преди това да ти кажа, че имаше жена, която избяга от мястото на убийството същата нощ, но не тя е убиецът.

Стул Офан се намръщи. Попи отново челото си.

— Не разбирам.

Гулд отвърна с гримаса:

— Спомни си за собствените си открития, маг. И за колебанията си. Отговори ми следното: мъж, който не е мъж, и би могъл да се сбърка с жена — ако разследването е с магия — или дори ако куче открие миризмата. Допусни, че усилията ти да разкриеш пола на убиеца не са били объркани — че както и с кучетата, отговорът ти е бил верен. Как би могло да стане това?

— Мъж, който не е мъж? Сбъркан с жена, дори от кучета? Сержант, не може да се извади отговор от такова объркване. Били сме нарочно подведени…

— Не. Било е по-скоро въпрос на безразличие от страна на убиеца — от предишен опит, че такива опити за засичане неизбежно се объркват. Като демонска гатанка, Стул Офан. Отговорът е твърде прост. Не мисли чак толкова.

Магът се намръщи.

— Подиграваш ми се, Гулд.

Гулд отново се обърна и се загледа към града долу.

— Каква би била дирята на един евнух, Стул Офан?

Чу как мъжът зад него изсъска през зъби.

— Прав си, сержант. Демонска гатанка, наистина. Намерил си убиеца.

— Знам кой е — поправи го Гулд. — Не съм го намерил. — Загледа се с присвити очи към благородническия квартал.

— Но мисля, че някой друг го е направил. Възелът започва да се разплита.

Перейти на страницу:

Похожие книги

Сердце дракона. Том 10
Сердце дракона. Том 10

Он пережил войну за трон родного государства. Он сражался с монстрами и врагами, от одного имени которых дрожали души целых поколений. Он прошел сквозь Море Песка, отыскал мифический город и стал свидетелем разрушения осколков древней цивилизации. Теперь же путь привел его в Даанатан, столицу Империи, в обитель сильнейших воинов. Здесь он ищет знания. Он ищет силу. Он ищет Страну Бессмертных.Ведь все это ради цели. Цели, достойной того, чтобы тысячи лет о ней пели барды, и веками слагали истории за вечерним костром. И чтобы достигнуть этой цели, он пойдет хоть против целого мира.Даже если против него выступит армия – его меч не дрогнет. Даже если император отправит легионы – его шаг не замедлится. Даже если демоны и боги, герои и враги, объединятся против него, то не согнут его железной воли.Его зовут Хаджар и он идет следом за зовом его драконьего сердца.

Кирилл Сергеевич Клеванский

Фантастика / Самиздат, сетевая литература / Боевая фантастика / Героическая фантастика / Фэнтези