Първите събрани истории за Бочълайн и Корбал Броуч

Да, Готвача ще е най-последният, със сутрешния химн на буламача, който сипва в купите. С помпозното лице и с тъпата ритмична реч, все едно изливащият се боклук от думи, изкашляни от гърлото му, е нещо много дълбоко — а бе, чел съм аз поезия, о, да, а и съм слушал много. Казвана, пята, мрънкана, гъргорена, мучана, подсмърчана, викана, шепната, плюта. Тъй де, кой моряк не е слушал?

Но какво ли знаем ние? Не е за нас повдигането на веждата над студеното алчно око, о, не. Ние сме просто слушателите, газещи през някаква сутеньорска психологическа травма, докато идиотът е зяпнал в огледало, целият «любов/омраза», целият словесно онаниране, а ние сме тези, които, щом дойде времето — щом дойде, ха! — които трябва да ахкаме и да кършим таз в лингвистичен екстаз.

Е, добре, Готвача може да си лъска проклетия черпак, сещаш се какво имам предвид.“

Брив, помощник-дърводелецът го сръга в ребрата.

— Дай по-бързичко.

— Млъкни де — изръмжа Брив помощник-готвачът. — Не виждаш ли, че бързам?

И заслизаха по стръмните стъпала към трюма, където обитаваше ужасът — в носовия отсек сиреч. И и тримата моряци (или двама моряци и една морячка, която всъщност беше моряк) изведнъж изпитаха ужасна нужда да идат до нужника.

Брив помощник-дърводелецът стоеше на стъпка зад Брив помощник-готвача и на стъпка пред Брив Плетачката на въжета, която, ако плетеше въжета толкова зле колкото косата си, сигурно щеше да е по-добре да служи на кораба като Готвач. Тъй като Готвача беше поет.

Но пък без плетач на въжета нещата щяха да се разплетат, а това нямаше да е добре. И чуй как дращят онези демони близо до носа — ако точно сега се наведеше да погледне между краката си, през пролуката между стъпалата, сигурно щеше да види нещо от онази ръмжаща и съскаща битка. Но какво щеше да му помогне това, а? Нищичко. Просто бяха там горе, разбиваха скъпия корпус, млатеха дървото, дърпаха кълчищата и деряха гадни жлебове, и сякаш разни рифове, плитчини и затънали дънери не бяха достатъчно неприятни, тук си имаха два полудели демона, които нанасяха всевъзможни щети.

Виж, ако Дърводелеца си беше разбирал от работата, е, щеше да е добре, нали? Но той беше глупак. Убиването му беше дар за света. Странно обаче как неговият смъртен вик сякаш развихри всичко, което беше станало след това, и сега навсякъде имаше мъртви и виж там, онова не беше ли Абли Дръдър, неговото тяло поне, седнало ей там, малко зад стъпалата. Седнал все едно просто чака главата му да се върне. Изглеждаше шантаво, преобърнат така, а онова, което се биеше в тъмното по-натам, е, за щастие беше трудно да се види какво е…

— Проклет да си, Брив — изсъска Брив Плетачката на въжета. — Какво се бавиш? Лайното ли си дъвчеш?

— Една дама не бива да се изразява така просташки — отвърна Брив, изправи се и побърза да догони Брив помощник-готвача. — Трябваше да вземем фенер.

Гигантският евнух вече беше долу на пътеката и не изчака учтиво моряците да го настигнат, ами просто се запъти към склада при кърмата. Брив помощник-готвачът изобщо не трябваше да дава ключа на тоя шантав плешивец. Брив помощник-дърводелецът пък можеше да го спре…

— Оу! Стъпваш ми по краката, жено!

— Някакъв тип без глава седи зад мене, тъй че дай по-бързо, Брив!

— Изобщо не ти обръща внимание.

— Гледа ме в гърба, готова съм да се закълна.

— Не е той. Ако се обърнеш, ще видиш, че няма с какво да те гледа. Няма глава.

— Виж, ние жените ги разбираме тези неща. Когато някой те оглежда от глава до пети и отвсякъде. На кораб е по-лошо даже, с всичките тия лечи.

— Личи, не лечи.

— Все тая. Все едно, след като съм единствената прилична женска на борда, зяпнал е само мен.

— Кой това?

— Държиш ли да разбереш?

— Не, питам само от любопитство. — И може би от ужас, но си струваше човек да е учтив с жена. Дори да е жена, чиито гърди подскачаха като коркови шамандури на вълна.

Евнухът беше спрял пред вратата на трезора.

Брив, Брив и Брив се струпаха зад него.

— Дали е добра идея? — попита помощник-готвачът, щом евнухът пъхна ключа в ключалката.

— Охх — въздъхна Плетачката на въжета.

Ключът се завъртя. Ключалката изщрака.

— Дали е добра идея? — попита отново помощник-готвачът.