Първите събрани истории за Бочълайн и Корбал Броуч

Като ръмжеше (и дъвчеше), личът се отдръпна от блъскащите ботуши обратно надолу през дупката и след като примига с едно от все още работещите очи, зърна за миг нещо смътно, което беше Бърдс Мотъл… А тя, след като бе измъкнала късия меч на Абли Дръдър, се хвърли напред и широкото острие потъна дълбоко в гърдите на лича.

Съществото изкрещя, отблъсна жената с половин дузина ръце и тя отхвърча, хлъзна се и рухна.

Личът изтръгна ненавистното оръжие и го захвърли настрани, след което настъпи към омразната смъртна. Спря за миг, понеже нещото, което дъвчеше, заседна в гърлото му. Той се закашля, после измъкна пихтиестата маса от кожа на ботуш, месо, кокал, нокти и, колкото и да е тъжно, косми. Последва още по-голямо унижение, когато съществото тръсна глава и долната му челюст се откърти и тупна в краката му.

Ревът, който изригна от останалата само с горна челюст глава, беше по-скоро хъхрене, но си беше ужасяващо, ако питаха Бърдс Мотъл, и тя изпищя и запълзя назад по пътеката към кърмата… където отгоре, от трезора, ехтяха звуци от свиреп бой.

Дългопръсти ръце с провиснали от тях късове месо се вдигнаха заплашително и личът пристъпи към нея.

Панически протегнатата ръка на Емансипор Рийзи улови Бена Младата за глезена и спря стремглавия ѝ полет към гигантския демон, който дращеше по кърмовата палуба. Слугата изпъшка, след като тежестта на момичето едва не изтръгна ръката му от ставата, а след това, щом тя се люшна право надолу, чу тупването на челото ѝ в мачтата и пукота на ръцете и в горната рея…

В този момент корабът отново се гмурна с носа надолу и мачтата и вранското гнездо се люшнаха право напред. Нещо се натресе в гърба на Емансипор и изсъхнали кокалести ръце го заудряха по главата. В следващия миг корабът се изправи и Емансипор залитна назад и повлече Бена Младата отново нагоре; изруга и шибна с лакът костеливия труп, който го беше нападнал. Лакътят се заби в съсухрената гръд, дрънчащата торба кокали отхвърча назад — и през ръба…

Гъст Хъб се превъртя на гръб и видя връхлитащата от нощното небе право към него мъртва вещица. Изкрещя и вдигна ръце тъкмо когато ужасното същество се натресе върху него.

Чворест съсухрен пръст се заби в лявото му око и Гъст чу едно пльок! — като от смачкано гроздово зърно. Закрещя и заблъска с ръце нападателката си. Пое си дъх и устата му се напълни с трошлива мръсна коса.

— Убий го! — изрева нечий глас на ръба на истерията.

— Убий го! Убий го!

И няколко ботуша заритаха, замлатиха безогледно мъртви кости или живи — все едно.

— Убий го!

— Мъртво е вече!

— Убий го още!

Светлината изригна внезапно, щом един ботуш се натресе в черепа на Гъст, а после — мрак.

Вътре в трезора, о, да. А зад тях — стена от десетки стръмни стъпала…

Корбал Броуч пристъпи вътре, спря, за да огледа, направи нова крачка и видя осеялите пода дрипи зебло. Брив, Брив и Брив се струпаха зад него присвити, зашепнаха и поне един изскимтя.

Сеч'келин нападнаха от всички страни. В един момент — мрак и тишина, в следващия — взрив от хаос. Каменни юмруци заудряха и тримата Брив се разхвърчаха във всички посоки. Още юмруци заблъскаха по Корбал Броуч и грамадният евнух изпъшка изненадано. Започна да отвръща. Мъртвешки бели тела се разхвърчаха и се натресоха с пукот в извитите стени.

Брив помощник-готвачът видя как шестте демона се нахвърлиха върху евнуха. „Точно както трябва, нали той е шефът.“ След това зърна неподвижното рухнало тяло на друг Брив, пропълзя, сграбчи го за глезените и задърпа Брив — Брив Плетачката на въжета — настрана от колосалната битка в центъра на помещението.

Брив помощник-дърводелецът изведнъж се озова до Брив и хвана единия глезен на Брив.

— Ей — изсъска Брив помощник-готвачът, — косата на Брив се отпра! Ей, това не е Брив — това е Горбо!

— Той е, ами! — сопна се Брив помощник-готвачът. — Всички го знаят!

— Аз не знаех!

Помощник-готвачът спря.

— Невъзможно — ти спа с него!

— Само веднъж! И беше тъмно — някои жени обичат да…

— Стига, помогни ми да го извлечем оттука!

— А перуката?

— Какво перуката?

— Ъъ… нищо.

Трудно беше да се каже кой печели… о, не, лесно беше. Корбал Броуч го млатеха на пихтия. Удивително, че все още стоеше на крака, но беше добре, че стоеше, защото докато стоеше, демоните не даваха пет пари за тях, а само да се измъкнеха навън и щяха да са спасени!

Щом главата на съществото-бог се показа над перилото, Бочълайн пристъпи напред и замахна с меча. Острието се натресе в муцуната и при удара устата изплю нещо.

Въже, кука и ухо.

Гигантска ноктеста ръка замахна странично да помете Бочълайн и той не успя съвсем да я избегне — извитите нокти задраха тежката ризница и черни брънки затропаха като градушка по кърмовата палуба.

Той посече отгоре и усети как желязото захапа дълбоко в китката и преряза поне една от костите.

Богът изскимтя.

Бочълайн зърна само за миг другата ръка, замахнала отгоре точно над него, тъй че вдигна меча да блокира — ход не особено пригоден, уви, срещу връхлитащата мощ на юмрука: той беше като наковалня, пусната от покрива на сграда.

Грохот.