Първите събрани истории за Бочълайн и Корбал Броуч

Изпращя дърво, юмрукът се натресе в палубата и Бочълайн изчезна от кърмата…

И пропадна сред дъжд от трески в трезора.

Един Сеч'келин скочи към него. Бочълайн инстинктивно насочи меча напред да го спре и демонът се наниза на острието. Изкрещя и гърдите му се пръснаха като парче мрамор под каменарски клин.

Крясъкът се чу горе и богът изрева и започна да дере каквото бе останало от кърмовата палуба.

Петимата останали Сеч'келин вдигнаха очи. Изригнаха писъци и изведнъж Сеч'келин задращиха нагоре към разширяващата се дупка. Огромна ръка се пресегна надолу и хомункулусите се закатериха по нея като по дърво.

Откъм вратата на трезора долетя какофония от писъци. Кървавата пихтия, на която бе станал Корбал Броуч, се надигна, тръсна глава, погледна за миг Бочълайн и излезе от трезора.

Бърдс Мотъл зяпна надвисналия над нея лич. Все още се опитваше да запищи, но гласът ѝ беше изчезнал напълно и тя вече — колкото и да беше нелепо — издаваше звуци, буквално неразличими от тези на лича.

Брив, Брив и Горбо се строполиха в краката ѝ. Облекчението на лицата им изведнъж преля в безумен ужас, щом видяха надвисналия застрашително лич — такъв навик имат подлите чудовища, да надвисват застрашително.

В този сюблимен момент, преди мига на смъртта, настъпваща с всяко конвулсивно стискане на толкова многото ноктести костеливи ръце, с безжизнено черните очи, подканящи към черна безжизненост, със само горната челюст и носовото хъхрене и хъмкане, което навярно трябваше да изрази победоносно ликуване — в този момент, да, личът отклони поглед от набелязаните си жертви.

А Корбал Броуч пристъпи към него през изтръпналите от ужас крака на Бърдс Мотъл, усмихна се и стисна с дебелопръстите си ръце главата му.

Рязко извиване и остър пукот.

После ново рязко извиване, на другата страна, и скърцане.

Още веднъж на другата страна и обратно, все по-бързо.

Със сух хлип тялото на лича се свлече и тупна върху дървената пътека на грамада от крайници, чела, усти и прочие.

Корбал Броуч огледа главата в ръцете си и се усмихна още по-широко.

И се обърна към Бочълайн, който се появи на прага и забърса треските от раменете си.

— Виж! — изписука Корбал Броуч.

Бочълайн спря и каза:

— Виждам.

Корбал Броуч пъхна главата под мишницата си, отиде до стъпалата и се заизкачва.

Емансипор Рийзи надникна отгоре към потрошения „Сънкърл“. О, проклетият кораб все още се носеше над вълните и това все беше нещо. Гигантското влечуго и белите му кутрета се бяха махнали, изчезнали бяха в окаяните води на Накрай смеха.

Капитан Сатер беше пияна, изпружила крака и подпряла гръб на стъпалото към носа, а Готвача бе до нея и ѝ редеше някакъв безобразен декламаторски буламач, чиято гениалност беше толкова възвишено дълбока, че само той имаше ум да я схване. Или поне се преструваше, че я схваща, което на този свят и на всички други беше общо взето едно и също, да.

Видя как Корбал Броуч се появи от отвора на трюма с нещо под мишницата и хайде да налучкаме какво можеше да е то — няма нужда всъщност, о, не, но все пак — а миг след това го последваха четирима подмокрени от облекчение моряци, а после и Бочълайн, който не беше толкова стабилен на краката си, колкото обикновено.

На изток небето избледняваше малко преди слънцето да боядиса вълните в кървавочервено, но не беше ли твърде късно за това, а?

Хриплив глас се изкикоти зад него, а после каза:

— Мама направи каквото трябваше. Спасени сме, момичето ми, спасени, колкото може да сме, вече!

Емансипор Рийзи погледна през рамо и въздъхна.

Глупачки!

Изпъшка, хвърли последен поглед на Бена Младата, прехвърли се през ръба на вранското гнездо и заслиза надолу.

Корбал Броуч се появи за малко на палубата и после отново слезе в трюма. Излезе стотина мига по-късно, запъхтян под тежестта на огромно безформено подобно на мехур нещо, съставено от отпуснати плъши опашки и малки ноктести крачета, всички сгърчени скръбно в смъртта. И от стотици безжизнени черни очички, нито едно от които не забеляза облещените моряци, докато Корбал носеше нещото към фордека.

А щом стигна там, откачи една кука, провери възела, наведе се, наниза грамадата месо на куката, изправи се и с пъшкане я надигна и я избута през борда. Последва силен плясък и въжето се заразвива.

Застанал малко встрани от моряците, които гледаха всичко това зяпнали, Емансипор Рийзи погледна намръщено господаря си, който стоеше до него.

— Ъъ, да лови риба с това…

Бочълайн кимна, после тупна слугата си по рамото — Емансипор изохка от болка от дружеския удар — и рече:

— Мислиш ли, че един денрабъ, колкото и да е пощурял в сезона на разплождане, би подминал такава сладка мръвка, господин Рийзи?

Емансипор поклати глава, че изобщо не мисли така.

Бочълайн се усмихна.

— Ще ни потегли на буксир известно време, да, и така ще ускорим пътуването си. Колкото по-скоро се измъкнем от подветрията Накрай смеха, толкова по-добре според мен. Не си ли съгласен, господин Рийзи?

— Да, господарю. Само че знаем ли накъде ще ни тегли?

— О, знаем, разбира се. Към мястото за съешаване на денрабите, разбира се.

— О.

— Стой близо до носа, господин Рийзи, с изваден нож.