Първите събрани истории за Бочълайн и Корбал Броуч

— Изваден нож ли?

— Разбира се. — Ново дивашко тупване по същото рамо. — За да срежеш въжето в точния момент.

Емансипор примижа напред и видя как въжето се изпъна и се заразмотава надолу.

— Какво ще кажете да е сега, господарю?

— Държиш се глупаво, господин Рийзи. Е, мисля, че е време да сляза да закуся, стига Готвача да благоволи.

— Да благоволи? О, да, господарю, сигурен съм.

— Чудесно.

Гъст Хъб отвори читавото си око и зяпна Хек Ърс.

А той му се усмихна.

— А, събуди се, нали? Добре. Дай да ти помогна да се изправиш малко. Загуби повече от кофа кръв и трябва да ядеш. Готвача направи каша специално за теб, приятел. Без уши, без нос, без половин стъпало и със счупени кокали — хубаво си се подредил.

— Кофа кръв?

— О, да, Гъст, повече от кофа — нали видях кофата.

И Хек Ърс пъхна лъжица буламач в устата на Гъст.

Той се задави и едва не повърна, после преглътна, преглътна още веднъж и най-сетне се надигна да си поеме въздух.

Хек Ърс кимна и попита:

— По-добре ли си?

— Аха. Готвача е поет, Хек, истински поет.

— Такъв си е, приятелю.

Разпръснати, не, ами запокитени като жалка смет, душите отново се оказаха затворени в железни пирони, набити в дърво.

— Казах ви, една търговска авантюра щеше да е по-добре — измрънка майстор Балтро.

— Не съм готов за забвението, о, не — изсъска Вивисет. — Само да се измъкна и…

— Няма да се измъкнеш — прекъсна го единственият глас (освен този на джорлига, който не беше свързан с пирон и те вече го бяха слушали достатъчно, благодарим). — Мъртви течения вече се врязват в Червения път. Шансът ни е изгубен, завинаги.

— Кой, в името на Гуглата, все пак си ти? — тросна се вещицата Тридбор.

— Де да знаех.

— Добре, махай се — рече Тридбор. — Такива като теб не ги щем тука.

— Търговска авантюра…

— Нещо ми хапе далака! — проплака Лордсън Хум.

„Сънкърл“ се виждаше добре през надрасканата кристална леща — полюшваше се разнебитен и самотен в морето.

Огромният мъж, застанал на носа на „Безразсъдна мъст“, бавно свали далекогледа, обърна се и огледа единайсетте си братя и двете си сестри — всички, включително сестрите, бяха високи и снажни — и се усмихна.

— Благословени братя и сестри, спипахме ги.

Четиринайсетимата се захванаха да приготвят оръжията си. Двуостри брадви, двуръчни мечове (един от които триръчен, благодарение на един свръхамбициозен, но не твърде интелигентен оръжеен ковач в град Толл), ятагани, боздугани, млатила и един много гаден на вид кривак. Броните блестяха на слънчевата светлина, шлемовете се наместиха върху дебелите здрави черепи. Няколко от мъжете, запазили малко повече от обичайните белези за джагско потекло, имаха обшити със сребро бивни.

Около тях шеташе екипажът, всичките немрящи, тъй като това спестяваше нуждата да се хранят и поят, а и никога не спяха освен това, а долу в трюма изтощени от глад зверове заръмжаха и зареваха, и се заблъскаха свирепо в клетките си.

Малкия псалт, най-старият в семейството и поради това негов водач, стисна оръжието си, с извита брадва в единия край и настръхнал от шипове боздуган в другия — на дръжката с червено беше написана думата САТРЕ, понеже Малкия беше малко неграмотен, — огледа братята и сестрите си и повтори:

— Спипахме ги.

И отново се усмихна.

Всички Псалти се усмихнаха.

Един немрящ моряк видя това и изпищя.

Увод към „Здравите мъртъвци“ Пол Киърни

„Фентъзи“… значи как да го дефинира човек? Има много, трябва да се каже, хекатомби от претенциозни истории, изникнали от трескавото въображение на трескава банда поклонници на жанра. Някои биха могли да си помислят, че е лесен жанр за овладяване. Изниква един неоперен младок с несигурно наследство, с детството му, подквасено с обичайните поличби и странни съвпадения, и хоп, открива в себе си копнеж да поскита, да погледа широкия свят, който авторът е създал около него. Хвърляш вътре близък приятел и съратник, магически меч и за предпочитане един-два дракона, и хоп — готово.

Много има, както казах, и има хора, които смятат, че правилата на жанра са неизбежни. Този пич, за когото ще прочетете обаче, този тип Ериксън, той кара товарен влак през правилата. Оставя ви да триете прахта от очите си и да се чудите какво по дяволите е минало току-що.

Магьосници, ясно. Воини — с хиляди. Убийци, благородници, просяци, чудаци, богове, демони. Всички тях сме ги виждали и преди — но не и направени така. Светът на Малазанската империя е изумяващо сложен и народът, който го обитава — не по-малко. Може да изглежда измамно очевидно, но те са истински хора, чиито мотиви са смесени, чиито души са изкривени от тегобите на ежедневието. Харесва ми така — винаги ми е харесвало. Да вземеш нещо фантастично и да го направиш колкото може по-реално — в този жанр това е знак за истинска художественост.

Шепа примери от гъмжащото множество: първо, магията на Ериксън. Тя е най-сложната, достоверна (ако това е подходящият термин) и дълбоко интуитивна магическа система, на която съм се натъквал в която и да е книга, където и да било. Усещаш я като реална. И също така — невероятно опасна.