Първите събрани истории за Бочълайн и Корбал Броуч

— Ами, отчайващо е, да ви кажа аз — рече Имид и лявата му буза потрепна. — Без работа съм. Сега прекарвам по цял ден в молитви с хиляда други светци. Светци! Единственото общо, което има между нас, е несръчна глупост или лош късмет, или и двете.

— Прекалено суров сте към себе си — каза Бочълайн. — Да спечелите такава благородна титла и…

— Човек трябва почти да умре, докато работи — прекъсна го жената с груб глас. — Грешки, злополуки, сляпа случайност — това прави светците в Куейнт!

Бочълайн се беше намръщил при прекъсването и сега се намръщи още повече и придърпа обшитото си с коприна наметало по-плътно около себе си.

— Ако ви разбирам добре, обявяването в святост зависи от рани, понесени в служба на обществото?

— Много точно го казахте — отвърна Имид Фактало. — Да ви обясня за Куейнт. Всичко започна с внезапната смърт на предишния крал, Некротус Нихили. Обичайният тип владетел. Дребнав, зъл и покварен. Харесвахме си го много. Но после той взе, че умря, и трона пое малко известният му брат. И точно тогава всичко започна да се скапва.

Жената продължи:

— Крал Макротус, Изумително милия. Нищо мило няма в тази титла.

— А вие сте?

— Света Елас Сил, сър. Една от работничките се спъна в мен с кука за плетене. Прободе ме в шията идиотката му с идиотка. Оцапах с кръв всичката вълна, а се оказва, че дълг не се прощава дори да си светец. Само че как да го изплатя? Не ми е разрешено да работя!

— Нововъведен закон от вашия крал значи.

Емансипор разбърка греяното вино. Миризмата го замая по някакъв приятен, приспивен начин и той се отпусна на земята и започна да тъпче глинената си лула с ръждивец и дъранг. Действията му привлякоха вниманието на двамата светци и Емансипор видя как Елас облиза устни.

— Такава е Волята на Добруването — рече Имид Фактало на Бочълайн. — Макротус издигна култа към Богинята на Благонравието. Сега това е официалната и единствена законна религия на града.

Емансипор присви очи, щом срещна погледа на жената. Щеше да е привлекателна, ако беше родена като някоя друга, прецени той. Но Елас Сил, светицата с прободената шия, можеше да е била или не жертва на злополука. Слугата поднесе горящ въглен към лулата си. Спомни си смътно, че една стара вещица в родния му град Печалния Молл беше живяла със същите представи за добруване. Може би тенденцията се разпространяваше като някакъв ужасен мор.

Имид Фактало продължи:

— Новите Забрани запълват цели томове. Списъкът на „Това, което убива“ расте ежедневно и лекарите трескаво търсят още и още.

— А всичко, което убива, е забранено — обясни Елас Сил. — Кралят иска народът му да е здрав, а тъй като повечето хора не искат да правят каквото е необходимо за тях самите, Макротус го прави заради тях.

— Ако искаш Благословиите на Богинята в отвъдния живот, трябва да умреш здрав — продължи Имид.

— Умреш ли нездрав, няма погребение — каза Елас. — Окачват ти трупа с главата надолу на външната стена.

— Добре — отрони Бочълайн. — Как бихме могли да ви помогнем? Ясно е, че светостта ви не може да се отмени. А и ние, както виждате, сме прости пътници и нямаме армия.

„Макар че една ни гони.“ Но Емансипор затаи тази добавка за себе си.

Имид Фактало и Елас Сил се спогледаха, след което мъжът наведе глава.

— Не е търговският сезон, но мълвата се носи, тъй или иначе. Рибарски лодки и прочие. — Потупа с пръст смачкания си нос. — Имам приятел с добро зрение по този път, почна от върха на хълма Хърба, тъй че вестта дойде няколко пъти.

— Вие сте — заговори тихо Елас Сил, без да откъсва очи от Емансипор, докато той разбъркваше виното. Хвърли поглед към Бочълайн. — Двама, но трима. Половината от последния град, който сте посетили, е на пепел…

— Недоразумение, уверявам ви — измърмори Бочълайн.

— Друго чухме ние — изсумтя Имид Фактало.

Бочълайн се покашля, намръщи се предупредително и светецът замълча.

— Трябва да се предположи, следователно, че както вие сте очаквали здравословното ни пристигане, така и вашият крал. Следователно едва ли ще ни посрещне радушно.

— Макротус не се интересува много от приказките от съседни градове — всички те са клоаки на поквара в края на краищата.

— И съветниците му и военните командири ли са толкова невежи? А дворцовите му магове?

— Тях вече ги няма, маговете. Прогони ги. Колкото до останалите… — Имид повдигна рамене. — Макротус би погледнал с неприязън на такъв интерес, след като намеква за противни желания или за опасно любопитство, най-малкото.

— Виното е готово — обади се Емансипор.

Двамата светци извърнаха жадни погледи към него и Елас Сил прошепна:

— Забранени са ни такива… пороци.

Слугата повдигна вежди.

— Абсолютно въздържание?

— Не слушахте ли? — изръмжа Имид. — Всичко е незаконно в Куейнт. Никакъв алкохол, никакъв ръждивец, нито дъранг, нито приспивателни прахчета. Нито за светци, нито за никого.

А Елас Сил добави:

— Никакво месо също, само зеленчуци, плодове и риба с три перки. Клането е жестоко и освен това червеното месо е нездравословно.

— Никакви курви, никакъв комар — добави Имид. — Всички тия удоволствия са престъпни.