Първите събрани истории за Бочълайн и Корбал Броуч

В отговор Емансипор изсумтя, изчука лулата си в тока на ботуша си и се изхрачи в огъня.

— Любопитно — каза Бочълайн. — Какво бихте искали да направим за вас?

— Узурпирайте трона.

— В смисъл да свалим краля?

— Именно.

— Да го свалим — в смисъл да го премахнем.

— Да.

— Да го премахнем — в смисъл да го убием.

Светците отново се спогледаха. Но не казаха нищо.

Бочълайн се обърна към далечния град.

— Склонен съм да предшествам приемането на предложението ви с предупреждение — последна възможност, ако предпочитате, да не казвате дума повече, а просто да си вземете парите и да се върнете у дома — а аз и антуражът ми най-безгрижно ще продължим към някой друг град. Значи предупреждението е следното. На този свят има по-лоши неща от един грижовен крал.

— Така си мислите вие — рече Елас Сил.

Бочълайн ѝ отвърна с добродушна усмивка.

— Това ли беше? — попита Имид Фактало. — Никакви въпроси повече?

— О, още много въпроси, драги ми господине — отвърна Бочълайн. — Уви, не вие сте тези, на които бих ги задал. Можете да си ходите.

Рицарят на Щастието Инвет Лоут застана над кошчето с плачещото бебе и погледна ядосано няколкото жени, които си говореха край кладенеца.

— Чие е това дете?

Една жена се отдели от групата и бързо притича.

— Колики са, о, Блестящо чисти. Нищо не може да се направи, уви.

Лицето на Рицаря на Щастието почервеня.

— Абсурд — сряза я той. — Трябва да има някакво лекарство, за да се накара това пале да замълчи. Не си ли чувала за последната Забрана? Ревливите бебета трябва да се конфискуват поради нарушаване добруването на гражданите. Трябва да се занасят в храма на Богинята, където ще ги научат на Порядките на Благонравие, като въпросните порядки включват клетви за мълчание.

Нещастната майка беше пребледняла. Другите жени при кладенеца припряно засъбираха децата си и бързо се пръснаха.

— Но… — заекна тя, — лекарствата, които използвахме, вече са незаконни…

— Лекарства да станат незаконни? Ти луда ли си?

— Съдържаха забранени вещества. Алкохол. Дъранг…

— Вие, майките, сте замърсявали кръвта и духа на децата си? — Самата мисъл за това го вбеси. — Чудно ли е тогава, че такова тежко престъпление е било забранено? И смееш да се наричаш любяща майка?

Тя вдигна кошчето.

— Не знаех! Ще си я прибера вкъщи…

— Твърде късно е за това. — Махна с ръка и тримата достойни зад него притичаха напред. Сбориха се с майката за кошчето с детето и един от тях я мушна в окото. Тя изскимтя, залитна назад и пусна дръжката на кошчето, а достойните забързаха с него по улицата. Жената заплака умолително след тях.

— Млък! — изрева Инвет. — Публичните прояви на чувства са забранени! Рискуваш да те арестувам!

Жената падна на колене и започна да го умолява крайно непристойно.

— Почисти се, жено. — Инвет се намръщи. — И се радвай на милостта ми.

После закрачи след достойните си с ревливото задържано бебе.

Скоро стигнаха до Великия храм на Богинята. Официалният преден вход с издигнатата платформа и четвъртития олтар отгоре — от който гласът на Богинята периодично известяваше решенията ѝ — беше твърде публичен за донасяне на ревливи бебета, така че Инвет и достойните му отидоха до една странична вратичка и един от достойните почука ритмично. След миг вратичката се открехна.

— Дайте ми това — каза Инвет и взе кошчето с пищящото почервеняло от рев бебенце. Влезе в коридора и затвори вратата.

Жрицата срещу него, загърната в халат и воали, но не достатъчно, за да прикрият прекомерната ѝ пълнота, зяпна бебето с жадни очи и прошепна:

— Великолепно. Третото за днес. Богинята е възрадвана с новата си Забрана.

— Изненадан съм — изръмжа Инвет. — Скоро ще имате хиляда ревящи бебета тук и как ще познае Богинята покой?

Жрицата щипна меката ръка на бебенцето и промърмори:

— Пълничко е. Добре, да. Храмовият покой няма да страда дълго.

Инвет Лоут се намръщи, дори малко се притесни, но после изсумтя пренебрежително. Не можеше да се съмнява в други слуги на Богинята. Връчи ѝ кошчето.

Бебето, което се беше съдирало от рев от кладенеца дотук, изведнъж се смълча.

Рицарят и жрицата се наведоха и огледаха ококорените му очички.

— Като новоизлюпено врабченце е — промърмори жрицата, — когато има сойка наблизо.

— Нищо не разбирам от птици — отвърна Инвет Лоут. — Тръгвам си.

— Тръгваш си, да.

На странѝцата на фургона кацна врана. Вятърът — беше се усилил, след като слънцето бе угаснало — рошеше перата ѝ. Емансипор я погледна намръщено и попита:

— Гладен ли е според вас?

Бочълайн, който седеше на сгъваемо походно столче срещу слугата, поклати глава.

— Ял е.

— Защо ме гледате така, господарю?

— Мислех си, господин Рийзи.

О, не.

— За свалянето на този добър крал ли?