Първите събрани истории за Бочълайн и Корбал Броуч

Емансипор погледна Паладина и видя на зачервеното му лице някакво мрачно задоволство. Инвет Лоут продължи:

— Погледнете този труп тук… ето този, за момент. — Спряха пред един от ковчезите. — Виждате ли равномерната бледнина? И колко блестяща е тази новопораснала коса? Това, приятелю, е красота, паметник на превъзходното здраве.

— Самата истина — отрони Емансипор, зяпнал като омагьосан разкривеното от болка лице на нещастната дама зад синкавозеленото стъкло. — Предполагам, че близките ѝ са много горди, че е изложена тук.

— О, не — отвърна Инвет Лоут, — ни най-малко. Лудостта ги порази всички до един при смъртта ѝ — няма да ви излъжа, ако кажа, че гладът им за месо ги накара да изядат повечето от левия ѝ крак — увития, да. Тъй че останалите от семейството ѝ ще ги намерите на шиповете на стената.

Емансипор зяпна сащисано Паладина.

— Какво би могло да тласне най-близките ѝ към такова нещо?

— Морална слабост, Първи светец. Истинска напаст е, винаги готова да пръсне заразата си сред гражданите, и това е най-голямата отговорност на Рицарите на Щастието — да се грижат такава слабост да се изкоренява и да се качва високо на стените. И мога да ви уверя, днес сме толкова заети с това, колкото и преди година, може би дори повече.

— Нищо чудно, че има толкова малко хора по улиците.

— Усърдие, Първи светец. Безкрайно задължение, но е по силите ни.

Продължиха пътя си по сумрачния коридор.

— Но не и… онази жена, която ме заговори първа — каза Емансипор.

— Сторкул Пърдж? Държа я под око от доста време. Беше проститутка. Преди Забраните. Пропаднала жена, същество на отвратителни пороци, съблазнителка към ужасен хедонизъм, изключителна заплаха за цивилизацията — толкова внезапното ѝ обръщане към благочестив живот мигновено ме направи подозрителен. Добре се справихме двамата с вас, като я изобличихме. Ще бъде осъдена още тази нощ.

Емансипор потръпна, обзет от гузна съвест.

— Не може ли да има втори шанс, Паладине?

— Ах, вие наистина сте светец, с тази ваша състрадателност. Отговорът е: не, не може. Самата идея за погрешимост е измислена, за да освободи смъртните от отговорност. Ние можем да сме съвършени и вие можете да видите истинското съвършенство крачещо тук, до вас.

— Постигнали сте съвършенството?

— Да. Аз съм съвършен. И да се оспорва тази истина означава да издадеш собственото си несъвършенство.

Стигнаха до двукрилата врата. Инвет Лоут посегна към големите халки… но крилото отдясно изведнъж се отвори и смаза носа на Паладина с влажно хрущене. Той залитна назад и от лицето му швирна кръв.

Емансипор се олюля, подхлъзна се на кръвта, залитна напред през отворената врата и главата му се натресе в корема на една сащисана слугиня.

Дъхът изригна от гърдите ѝ и след като Емансипор падна по очи на пода, жената рухна върху него, а голямата купа, кацнала на главата ѝ, се завъртя, голямо колкото мозък кълбо мокра трева изхвърча във въздуха като нещо оживяло, пльосна долу и се хлъзна със зеленикав сос по плочите…

… точно под левия ботуш на Инвет Лоут, който тъкмо пристъпваше напред. Паладинът се подхлъзна и тупна на пода на задник.

Емансипор изпъшка, избута жената от себе си и се превъртя настрани. Видя зад себе си в коридора оплискания в зелено Паладин. Слугинята най-сетне си пое дъх, опулила очи и зяпнала в паника. А някъде от стаята до ушите му стигна странен механичен звук, който се повтаряше в непрекъснат равнодушен ритъм. Той примига да махне сълзите от очите си, надигна се на четири крака и надникна.

В стаята се извисяваше огромна машинария в желязна рамка, с всевъзможни колела, въжета и жици, а сред нея, овързана с ремъци и подплатени метални гривни, се виждаше човешка фигура. Беше увиснала във въздуха на цяла ръка разстояние от пода, сякаш мъжът се катереше във въздуха, макар и окован, и чорлавата му глава бавно се полюшваше в ритъм с всевъзможните оси, скрипци и храпове.

Механизмът беше толкова голям, че нямаше начин да се доближи до фигурата, увиснала в центъра му и с гръб към вратите. Беше ясно, че крал Макротус — кой друг можеше да е? — изобщо не е чул суматохата на входа. Продължаваше да се упражнява, без да спира — ритмично, упорито и в непрекъснато движение.

Инвет Лоут залитна през отворената врата с оцапано лице и рукнала от счупения му нос кръв. Изплю и присвитите му от болка очи се впиха в слугинята, която още седеше на пода.

— Курвенско изчадие! Убиец на цивилизацията! Ще те осъдя тук и веднага!

Крал Макротус не обърна никакво видимо внимание на този рев. Ръцете му се вдигаха в ритъм, краката помпаха отдолу — изглеждаше ужасно измършавял и в същото време странно отпуснат, сякаш кожата му бе изгубила всякаква гъвкавост.

Емансипор се изправи с пъшкане.

— Паладин на Чистотата, това беше случайност!

— Случайностите са признак на слабост!

Инвет Лоут беше изпаднал в сляпа, нажежена ярост, разбра слугата. И викна:

— Мерете си думите!

Грамадният мъж се обърна рязко към него и зяпна от изненада.

Запъхтян, Емансипор изпъна обвинително пръст към него.