Първите събрани истории за Бочълайн и Корбал Броуч

— Светците на Славния труд на този град ли обвинявате, Паладин? Всички до един? Жертви са на случайности, така ли? Дръзвате да съдите моите хора? Пред самия ни възлюбен крал?

Инвет Лоут отстъпи назад изумен.

— Не, разбира се! — Очите му пробягаха към овързания в ремъците Макротус и отново се върнаха на Емансипор. — Но тя е просто слугиня…

— Слугиня на самия крал! Нещо повече, тя пострада… докато — добави слугата с внезапно вдъхновение, — докато изпълняваше славен труд! — Пресегна се и отпусна ръка върху главата на разтрепераната слугиня. — Тя вече е светица!

— Такова обявяване трябва да се утвърди от Рицар на Щастието…

— Всъщност от вас самия, Инвет Лоут. Нима крал Макротус трябва да види колебание?

— Не! Потвърждавам, че тази жена е светица на Славния труд!

Емансипор помогна на жената да се изправи и прошепна в ухото ѝ:

— Бягай оттук, момиче. Бързо!

Тя се поклони, прибра си купата и бързо заситни по коридора.

Емансипор намери носна кърпа в един от джобовете си, подаде я на Паладина и загледа как Инвет избърса лицето си. Веднъж, после още веднъж, и пак — и пак, а очите му изведнъж блеснаха и се ококориха.

Изуменият слуга най-после се досети.

Носната кърпа… Спори от опиум д'баянг… мили богове…

— Паладине, кралят, изглежда, не е на разположение в момента.

— Както винаги — отвърна със странно неспокоен глас Инвет Лоут. — Но да. Твърде зает е. Упражнява се. Упражнява. Непрекъснато! Много умуваме. Бездействието е грях. Хайде да ходим. — Притисна отново кърпата до носа си. — Упражняване. Трябва да обходя улиците. Всички, да, до вечерта. Мога да го направя. Не ми ли вярваш? Ще ти покажа!

Паладинът изхвърча навън.

И Емансипор остана сам.

Е, не точно сам. А с крал Макротус. Който се упражняваше и упражняваше.

— Тези дрехи са прекалено тесни — оплака се Инеб Коф.

— Понаедрял си — отбеляза Бочълайн. — Ето, пийни още вино, приятелю.

— Да, благодаря. Ще пийна. Но се чувствам… стегнат.

Близо до тях Сторкул Пърдж крачеше нервно напред-назад. Бореше се със себе си. Инеб беше разочарован, че все още се съпротивлява на сладкото изкушение на всичките тези възхитителни вещества. Удари нова глътка от бутилката и се обърна към Бочълайн.

— Магьоснико — прошепна и се усмихна. — О, да, знам какъв си. Ти и онази врана, дето кръжи горе. Некроманти. Какво правите тук?

Бочълайн хвърли поглед към Рицаря на Щастието, след което впи очи в демона. Поглади замислено брада.

— Ах, да… Виж, на това му се вика загадка, нали?

— Онзи слуга, за когото спомена. Той е в града, нали? Да закупи продукти за пътуването ви? Може би, но и нещо повече, подозирам. — Инеб отново се усмихна. — Мога да надушвам заговори, о, да.

— Тъй ли? Я ми кажи: къде са другите ти приятели демони?

— В някоя задна уличка, предполагам. Освен Агин Агейн — тя изчезна.

— Агин Агейн?

— Демонката на Страстта.

— Изчезнала? От колко време, Инеб Коф?

— Някъде около внезапната кончина на Некротус.

— И колко скоро след като взе короната Макротус обяви забраните?

— Тези дрехи ме задушават!

Бочълайн се пресегна.

— Я да разкопчаем тези копченца… О, те са само на уж, разбирам. Е, дали да срежа дрехите и да те освободя?

— Не. Още едно пиене ще е по-добре. Да. Чудесно. Забраните ли? След седмица някъде, през която вече беше започнал… да подготвя пътя. Като издигна Богинята на Добродетелността в официална религия. Новонаета армия на благочестивостта, посветена да надзирава поведението на всеки гражданин в Куейнт. Кълна се в Бездната, трябваше да се досетим, че това предстои! — Инеб дръпна яката си, погледна крадешком към Сторкул Пърдж и се наведе още по-близо към Бочълайн. — Замисляте нещо, нали? Какво? Кажете ми!

— Мислех да взема от приятелката ти известно количество кръв.

Демонът зяпна чародея и облиза устни.

— О. Колко… колко кръв имате предвид?

Бочълайн беше вдигнал бутилката с китова сперма и я оглеждаше.

— Ами, зависи от чистотата.

— А. Разбирам. Трябва обезателно да е чиста. Мисля, Бочълайн, че нейната кръв е много чиста, наистина. Предвид това… за фатално количество ли говорим?

Магьосникът повдигна вежди. Вдигна бутилката, присви очи към гъстата утайка на дъното и я разклати.

— Трудно е да се каже, уви. О, виж, още са живи… как е възможно това? Вече не съм убеден, че тази сперма е била от кит. Не, ни най-малко. Любопитно.

— Смятате ли да я помолите за това?

По аскетичното лице на магьосника пробяга изненада.

— Да я помоля ли? Признавам, не бях помислил за това.

— А тази кръв — каза Инеб и се присви плътно до него, — какво смятате да правите с нея?

— Аз ли? Нищо. Спътникът ми обаче ще я приложи в ритуал на възкресение.

Демонът огледа небето за враната, но нея я нямаше. Той се размърда неспокойно.

— Възкресение. Разбира се, защо не се сетих? Мога да отговоря на този въпрос. Не можах, защото не ми казахте какво замисляте.

— Нищо драматично, уверявам те. Да свалим крал Макротус. Ще се постараем да опазим колкото може повече от населението на града.

— Искате трона на Куейнт?

— За нас? Едва ли. Какво да правим с него? Не, считайте го за услуга.

— Услуга?