Сага за Форсайтови

— Не е ли употребил израза „свобода на действие“?

— Не.

— Нима?

— Той е употребил израза „свобода на действие в рамките, уговорени в нашата кореспонденция“.

— И поддържа пред съда, че така се пише на английски?

— Да.

— Какво значи този израз?

— Това, което значи.

— Готов ли е да отрече, че тук има противоречие в понятията?

— Да.

— Да не би да е ирландец79?

— Не.

— И е образован човек?

— Да.

— И въпреки това настоява на твърдението си?

— Да.

При този, както и при по-нататъшните изпити, които се въртяха все около „трудния пункт“, Джеймс седеше с ръка зад ухото, втренчил очи в сина си.

Гордееше се с него! Признаваше, че, при подобни обстоятелства, сам той би изпаднал в изкушението да отговаря по-подробно, но по усет разбираше, че тази сдържаност е по-подходяща в случая. И все пак въздъхна с облекчение, когато Соумс се обърна и бавно, без ни най-малка промяна в изражението си, слезе от площадката за свидетелите.

Когато дойде ред да се изкаже защитникът на Босини, Джеймс удвои вниманието си и огледа отново залата, за да види къде е архитектът.

Младият Ченкри започна неспокойно; отсъствието на Босини го постави в неудобно положение. Но се постара да използва, доколкото е възможно, това отсъствие.

Можел да предположи само едно — каза той, — че с доверителя му се е случило някакво нещастие. Бил уверен, че ще дойде тук да даде показания; изпратил тази сутрин да го потърсят в бюрото, и в жилището му (макар и да знаеше, че те са в едно и също помещение, защитникът намери за по-уместно да не го казва), но там не знаели къде е мистър Босини, а това, според него, било лош признак, като се има предвид с какво нетърпение мистър Босини желаел да даде своите показания. Но тъй като не бил получил инструкции да поиска отлагане на делото, защитникът смятал за свой дълг да продължи. Доводът, върху който той основаваше защитата си и който доверителят му би подкрепил с показанията си, ако за, нещастие, не бе възпрепятствуван от неизвестни обстоятелства да се яви, беше, че изразът „свобода на действие“ не може да бъде ограничен, окован и по този начин обезсилен от каквито и да е последвали многословия. Той дори ще отиде още по-далеко и ще каже, че — каквото и да твърди в показанията си — в писмата си мистър Форсайт не изразява в действителност никъде намерение да се откаже от отговорност за работа, поръчана или извършена от неговия архитект. Ответникът никога не е имал пред вид подобна възможност, иначе — както личи от писмата му — не би продължил работата — изключително фина, извършена с голяма грижа и умение, за да се задоволи изтънчения вкус на един добър ценител и богат собственик. Ченкри държеше много на този довод и затова си послужи може би с доста силни изрази, като каза, че това дело е несправедливо, неочаквано, просто безпримерно. Ако негово превъзходителство би имал възможност да посети лично тази прекрасна къща, което защитникът бе сметнал за свой дълг да стори — да види изяществото и финеса на подредбата, изпълнена от доверителя му — истински артист в своята така висока професия, — то негово превъзходителство положително нито за миг не би позволил този — да не употребим по-силен израз — дързък опит за отбягване на законна отговорност.

Използвайки писмата на Соумс, Ченкри засегна леко делото на „Боало срещу Цимент, Д-во О О“.

— Не е съвсем ясно — каза той — какво е решението на съответната инстанция; във всеки случай поддържам, че то е толкова в моя полза, колкото и в полза на колегата.

След това разгледа обстойно „трудния пункт“. С всичката дължима почит заяви, че изразът на мистър Форсайт се самоунищожава. Тъй като доверителят му не е богат човек, въпросът е много важен за него: той е даровит архитект и случаят несъмнено засяга професионалната му репутация. В заключение се обърна с един донейде прекалено личен апел към съдията, познат ценител на изкуството, да се прояви като защитник на артистите, които попадат понякога — подчерта понякога — под железния юмрук на капитала.

— Как ще съществуват — каза той — хората на изкуството, ако богати личности като господин Форсайт се отказват и им се разреши да се отказват от задълженията си по направените от тях поръчки?

А сега ще поиска отново да повикат доверителя му, който може би е успял да пристигне в последния момент.

Името Филип Бейнс Босини бе извикано три пъти от разсилните и това призоваване отекна безкрайно тъжно из залите и галериите.

Извикването на това име, на което никой не откликна, упражни странно въздействие върху Джеймс, сякаш викаха загубено куче. Тревожното чувство, че в случая се е загубил човек, пропълзя в душата му и накърни усещането за покой, сигурност… и удобство. Той се почувства неловко, макар че не би могъл да каже защо.

Погледна часовника си — беше три без четвърт! След четвърт час всичко ще свърши. Къде може да е този приятел?

Едва когато съдия Бентам прочете решението, Джеймс се отърси от полученото сътресение.