Сага за Форсайтови

След като напусна съда, Соумс не се прибра у дома си. Не му се отиваше в Сити, а тъй като изпитваше желание да сподели победата си, той се отправи, само че бавно и пеш, към дома на Тимоти, на Бейзуотър.

Баща му току-що си бе отишъл; мисис Смол и леля Естер, които вече знаеха цялата история, го поздравиха сърдечно. Сигурни бяха, че е огладнял след такъв разпит. Смитър му приготви нови бухтички, защото милият му баща бил изял всичките. Може да си полегне на дивана и да изпие чаша сливово бренди. То много подкрепя.

Суидин беше още тук; заседял се бе повече от обикновено, защото чувстваше нужда от развлечение. Щом чу предложението за бренди, той изфуча. На хубави неща се бяха научили младите! Като не можеше да пие, защото черният му дроб не беше в ред, той не търпеше друг някой да пие сливово бренди.

Тръгна си почти веднага, след като запита Соумс:

— А как е жена ти? Кажи й, че ако скучае и ако е съгласна да повечеря спокойно с мен, ще й поднеса такова шампанско, каквото не вкусва всеки ден.

Погледна отвисоко племенника си, сви дебелата си, подпухнала жълта ръка, сякаш стискаше в нея всички тия дребни риби, изпъчи гърди и се отдалечи полека.

Мисис Смол и леля Естер се ужасиха. Суидин беше наистина чудак!

И те горяха от нетърпение да запитат Соумс как ли ще посрещне Айрин решението на съда, но разбраха, че не бива да сторят това; той ще каже може би сам нещо, което ще хвърли известна светлина по този въпрос, най-парливия засега за тях; той ги измъчваше непоносимо, именно защото трябваше да мълчат по него; бяха казали вече на Тимоти, когото вестта просто съсипа. А как щеше да постъпи и Джун? Още един вълнуващ, дори опасен въпрос!

Още не бяха забравили посещението на Джолиън старши, след което той не бе дошъл вече да ги види; не бяха забравили чувството, изпитано от всички присъстващи — че семейството не е вече онова, което беше… че семейството се разпада.

Но вместо да им помогне, Соумс седеше с кръстосани нозе и разговаряше за Барбизонската школа80, която току-що бе открил. Това са хората на бъдещето, каза той; и не би се изненадал, ако от картините им се спечелят един ден хубави пари; спрял се бе на две картини на някой си Коро81, прекрасни неща; ако успее да ги получи на разумна цена, ще ги вземе… един ден ще струват добри пари.

Колкото и да бяха заинтересувани от приказките му, нито мисис Смол, нито леля Естер бяха доволни, че той иска да ги заблуди по тоя начин.

Всичко това беше интересно… много интересно, а Соумс беше толкова практичен, че сигурно щеше да използва тези картини по-добре от всеки друг; но какво възнамеряваше да прави сега, след като бе спечелил делото? Ще напусне ли веднага Лондон, за да се пресели в къщата, или не?

Соумс отговори, че сам не знае още, но навярно скоро ще се преместят. Стана и целуна лелите си.

Щом получи този символ на сбогуването, леля Джули се промени, обзета изведнъж от страшна смелост; всяка топчица плът по лицето й се стремеше да се отърве от невидимата сковаваща маска.

Тя се изправи в целия си висок ръст и каза:

— Отдавна ми е на ум, мили, и щом никой друг не ти е казал, аз реших да…

Леля Естер я прекъсна:

— Внимавай, Джули, говориш — тя се задъха — на своя отговорност!

Мисис Смол продължи, сякаш не бе чула:

— Трябва да знаеш, мили, че мисис Макендър видяла Айрин в Ричмънд парк на разходка с мистър Босини.

Леля Естер, станала заедно с другите, се отпусна на стола и отвърна глава. Джули наистина прекаляваше… не биваше да върши такива неща, когато леля Естер е в стаята; задъхана от нетърпение, тя зачака отговора на Соумс.

Той се бе изчервил както винаги само между веждите; вдигнал бе ръка, за да избере подходящ пръст, захапа деликатно един нокът; после измърмори провлачено:

— Мисис Макендър е патка!

И напусна стаята, без да дочака отговор.

Когато отиваше към дома на Тимоти, бе взел решение какво поведение да държи, щом се върне вкъщи. Ще се качи при Айрин и ще каже:

— Е добре, спечелих делото. Точка! Не искам да бъда жесток към Босини; ще се опитам да постигнем някакво споразумение; ще бъда отстъпчив. А сега да обърнем нова страница! Ще дадем под наем къщата и ще се махнем от тия мъгли! Ще отидем веднага в Робин Хил. Аз… никога не съм имал намерение да бъда груб към теб. Да си стиснем ръка… и…

И тя ще му позволи може би да я целуне и ще забрави!

Но когато излезе от дома на Тимоти, намеренията му не бяха вече така прости. Тлеещите от месеци насам ревност и подозрителност пламнаха отново. Ще свърши веднъж завинаги с всичко това; не ще й позволи да влачи името му в калта! Ако не може и не желае да го обича, както е длъжна и както той е в правото си да изисква, то поне да не му изневерява! Ще й го наложи; ще я заплаши с развод! Това ще я накара да спазва приличието: тя никога не ще има смелост да се озове пред такова нещо. Ами… ами ако има? Той се стъписа — подобна мисъл не му бе минавала през ум досега.

Какво ще стане, ако има тази смелост? Ако направи признание? Как ще постъпи тогава? Ще трябва да поиска развод!