Сага за Форсайтови

Обедът мина чудесно, а набраните от него гъби и ягоди и още една бутилка ароматно рейнско му вдъхнаха духовитост и увереност, че утре ще има непременно екзема. След обяда седнаха под дъба да пият турско кафе. Той не се огорчи, когато мамзел Бос се оттегли, за да пише неделното писмо до сестра си, чийто живот бил застрашен някога поради глътването на карфица — една случка, която тя разказваше всеки ден на децата като предупреждение, че трябва да дъвчат бавно и да внимават какво ядат. Върху килимче от каретата, постлано пред пейката, Холи и Балтазар се закачаха и играеха, а Джолиън старши, кръстосал на сянка нозе, пушеше с наслада пурата си и гледаше Айрин, седнала на стола-люлка. Лека, едва олюляваща се сива фигура, с някое слънчево петно тук-там, с едва отворени устни и тъмни, кротки очи под полуспуснатите клепачи. Изглеждаше доволна; сигурно се чувстваше добре, щом беше дошла да го види. Егоизмът на старостта не бе го обзел напълно, защото той можеше все още да изпитва радост от радостта на другите и да разбира, че колкото и да са важни собствените му желания, не са най-важното нещо в света.

— Тук е много тихо — каза той. — Не бива да идвате, ако ви е скучно. Но истинска радост е човек да ви вижда. Освен вас, малката е единственото същество, чието присъствие ме радва.

От усмивката й разбра, че тя не е безчувствена към комплимента и това го насърчи.

— Не ви лаская — увери я той. — Никога не казвам на жена, че се възхищавам от нея, като изключим жена ми едно време; а съпругите са доста странно нещо. Тя очакваше да й повтарям това по-често, отколкото го чувствах — там е работата!

Лицето й някак необяснимо помръкна и, като се уплаши да не е казал нещо неприятно, той побърза да заключи:

— Когато малката се омъжи, надявам се да намери човек, който ще разбира по-добре чувствата на жените. Аз няма да бъда тук тогава; браковете са голяма неразбория, а не искам тя да се сблъска с такова нещо. — И като се досети изведнъж, че е казал още по-голяма глупост, добави: — Това куче ще одраска някого.

Настъпи мълчание. За какво мислеше това хубавичко същество с похабен живот, отрекло се от любовта, макар и създадено за нея? Някой ден, когато той не ще бъде вече тук, тя ще си намери може би нов другар — не така безразсъден като младежа, който се бе оставил да го прегазят. Да! Ами съпругът?

— Не ви ли безпокои Соумс? — запита той.

Тя поклати глава. Лицето й се затвори изведнъж. Въпреки всичката си кроткост, тя беше непреклонна. И някакво внезапно прозрение за неумолимостта на сексуалната омраза пробягна в съзнанието на този човек от ранната викторианска култура — много по-древна от културата на настоящето, — който не бе се замислял никога по такива първобитни въпроси.

— Това е все пак утешително — каза той. — Днес се виждат трибуните на стадиона. Искате ли да се поразходим?

През цветната и овощна градина, покрай високите външни зидове, дето растяха на припек праскови и водни круши, през конюшните, лозето, гъбарника, лехите с аспарагус, розариума, лятната къща, той я разведе напред — дори в зеленчуковата градина, да видят дребния зелен грах, който Холи обичаше да рони с пръст от шушулките и да лапа от дланта на мургавата си ръчичка. Показа й много прекрасни неща, а Холи и Балтазар подскачаха напред или се връщаха от време на време към тях, да ги послушат. Това беше един от най-щастливите следобеди, които беше прекарал, но той се умори и с удоволствие седна в салона за музика, дето я остави да му поднесе чай. Дошла бе една от малкото приятелки на Холи — русо дете, подстригано като момче. Двете се заиграха под стълбите, по стълбите, из галерията горе. Джолиън старши помоли за Шопен. Айрин му изсвири етюди, мазурки, валсове; двете деца се промъкнаха и сгушиха до пианото да слушат, навели своите тъмнокоса и златокоса глави. Джолиън старши ги загледа.

— Я да потанцувате вие двете! Те започнаха срамежливо, с погрешна стъпка. Заподскачаха и се завъртяха усърдно, макар и неумело, около стола и под звуците на валса. Той ги гледаше, а пианистката се обърна усмихнато към малките балерини и си помисли: „Най-прелестното нещо, което съм виждала от цяла вечност насам.“ Нечий глас се обади:

— Holee! Mais enfin… qu’est — ce que tu fait la… danser le Dimanche! Viens donc!92

Но децата се приближиха до Джолиън старши, знаеха, че ще ги защити, и го гледаха в лицето, чието изражение показваше, че той наистина е „натясно“.

— В хубав ден се вършат хубави дела, мамзел. Вината е моя. Хайде, пилета, идете да пиете чай.

Когато те се отдалечиха, последвани от Балтазар, който участваше във всяко ядене, той смигна дяволито на Айрин и каза:

— Това е то! Много са сладки, нали? Имате ли малки ученици?

— Да, три… Двете са безкрайно мили.

— Хубавички ли са?

— Очарователни.

Джолиън старши въздъхна; любовта му към малките беше ненаситна.

— Моята любимка много обича музиката; ще стане пианистка един ден. Бихте ли ми казали мнението си за нейните изпълнения?

— Разбира се.