Сага за Форсайтови

Втората причина беше от много по-широк и висш разред. Освен къщата в Кемдън Хил96 Сюзан имаше (от покойния Хейман) и имение в Хемшир, дето младите Хейман се усъвършенствували — както се разправяше — в стрелба и езда, а това беше чудесно за тях ги издигаше в очите на всички; фактът, че притежаваше истинско имение, оправдаваше донейде разпиляването на праха й — макар че не можеха да разберат откъде й бе хрумнала тази мисъл за изгаряне! Разпратили бяха, естествено, обичайните покани, Соумс и Никълъс младши бяха присъствали, завещанието й беше задоволително — доколкото тя изобщо можеше да завещае нещо, защото имаше само пожизнено ползуване на имота; всичко оставаше поравно и без пречки за децата.

Третата причина, поради която погребението на Сюзан не предизивка голямо вълнение, беше най-всеобхватна. Тя бе резюмирана твърде смело от бледата и слаба Юфимия: „Аз пък мисля, че хората имат право да се разпореждат с тялото си, и след като умрат.“ Поразително беше, че подобна забележка идва от дъщерята на Никълъс, либерал от старата школа и голям тиран — това показваше изведнъж колко вода е изтекла от смъртта на леля Ан през 1886 година, тъкмо когато собственическите права на Соумс върху жена му започваха да изглеждат оспорими, което бе довело до такова нещастие. Изказването на Юфимия беше, разбира се, детинско, защото й липсваше опит; макар и минала трийсетте, тя все още се наричаше Форсайт. Но забележката й показваше въпреки всичко едно разширяване на понятието свобода, една децентрализация и отклонение на центъра на притежанието от чуждата към собствената личност. Когато чу от леля Естер забележката на дъщеря си, Никълъс изръмжа: „Тия жени и дъщери! Свободата вече няма край! Знаех си аз, че делото «Джексън» не води към добро… щом разтегли толкова тълкуването на Habeas corpus97!“ Той не бе простил и досега, разбира се, Закона за имуществата на омъжените жени98, който щеше да му попречи ужасно, ако за щастие не бе се оженил по-рано. Всъщност не можеше да се отрече, че младите Форсайтови негодуваха срещу възможността да бъдат смятани за чужда собственост; и така, колониалният стремеж за самоопределение — по някакъв парадокс предтеча на империализма — непрестанно се засилваше. Всички бяха вече семейни, с изключение на Джордж — все още неизменно свързан с конните надбягвания и клуба „Айсиум“; на Франси, която продължаваше музикалната си кариера в едно студио на Кингз Роуд в Челси99 и все така водеше „поклонници“ по балове; на Юфимия, която живееше у дома си и се оплакваше от Никълъс; и на двамата Дромио100 — Джайлс и Джес Хейман. Третото поколение не беше особено многобройно — Джолиън младши имаше три деца, Уинифред Дарти — четири, Никълъс младши — вече шест, Роджър младши — едно, Мериан Туитиман — едно; Сейнт Джон Хейман — две. Останалите десет от шестнайсетте — Соумс, Рейчъл и Сисисли от рода на Джеймс; Юстас и Томас — на Роджър; Ърнист, Арчибалд и Флорънс — на Никълъс; Огъстъс и Анабел Спендър — на Хейман — бяха и досега без наследници.

Така от десетте стари Форсайтови бяха произлезли двайсет и един млади; но тези двайсет и един имаха само седемнадесет потомци, а не изглеждаше вероятно да се стигне до някакво по-значително увеличение на това число. Изучаващият статистиките ще забележи, че раждаемостта се изменя съобразно лихвения процент на капитала. Дядото, „Високомерния Досет“ Форсайт, от началото на деветнадесети век бе получавал десет процента от своя капитал и бе имал съответно десет деца. Тези десет, почти веднага след женитбата, получаваха средно от четири до пет на сто; броят на децата им съответствуваше на тоя процент. Произлезлите от тях двайсет и един Форсайтови получаваха едва по три на сто от държавните ценни книжа, в които бащите им бяха вложили парите си, за да избягнат високото безвъзмездно мито; шестимата с потомство имаха седемнадесет деца, или точно полагаемите се две и 5/6 на семейство.

За тази слаба раждаемост имаше, разбира се, и други причини. Неувереността в собственото им умение да печелят — съвсем естествено при осигурено охолство, — както и съзнанието, че бащите им живеят дълго, ги караше да бъдат предпазливи. Ако човек има деца, а доходът му не е голям, равнището на вкусовете и удобствата трябва непременно да се понижи; доход, достатъчен за двама, не е достатъчен за четирима и така нататък… Така че по-добре е да изчакаме и да видим какво ще ни остави баща ни. По-приятно е освен това да си живееш спокойно и без задължения. И вместо да притежават деца, те предпочитаха да притежават себе си според все по-налагащото се разбиране, наречено fin de siècle101. Така се излагаха на по-малко рискове и можеха да имат лека кола. Юстас вече имаше, само че катастрофира и си изби един преден зъб; затова другите намираха за добре да изчакат, докато колите станат по-безопасни. Междувременно обаче никакви деца! Дори Никълъс младши се бе вразумил и от три години вече не бе добавил ни едно към шестте.