Сага за Форсайтови

Девойката беше французойка, което значеше, че няма вероятност да се увлече и да приеме едно неузаконено положение. Освен това подобна мисъл беше неприятна и на самия Соумс. Той бе вкусил този жалък вид любов през дългите години на принудително безбрачие, скришом, и винаги с отвращение, защото беше придирчив, а имаше освен това и вроден усет за законност и ред. Не желаеше никаква тайна връзка. Бракосъчетание в парижкото посолство, неколкомесечно пътешествие, и ще може да доведе Анет, окончателно скъсала с миналото, което не беше всъщност много блестящо, защото тя чисто и просто водеше сметките в ресторанта на майка си в Сохо103; щеше да я доведе, обновена и елегантна, да властвува със своя френски вкус в „Шелтър“104 край Мейпълдърм. На Форсайтовата борса и между приятелите му в града ще се знае, че е срещнал тази очарователна девойка и се е оженил за нея по време на пътешествие. Брак с французойка е нещо романтично… с cachet105. Но не това го плашеше; а проклетото положение на неразведен мъж и… съмнението дали Анет щеше се съгласи да го вземе. И той не смееше да докосне този въпрос, докато не беше в състояние да й предложи едно ясно и дори блестящо бъдеще.

Седнал в гостната на лелите си, той слушаше разсеяно обичайните въпроси: Как е милия ти баща? Не излиза, разбира се, откакто се е застудило? Нали Соумс не ще забрави да му каже, че Естер намерила голямо облекчение за болката си в дясната страна от варени чемширови листа: лапа от тях през три часа, после да увие мястото в червена фланела. А дали не би похапнал и от чудесния конфитюр от сини сливи… Тази година станал много хубав и много добре действал. А за семейство Дарти — чувал ли е Соумс, че милата Уинифред имала големи неприятности с Монтегю? Според Тимоти някой ще трябва да се намеси да я защити. Разправят, — но не се знае дали е точно така, — че Дарти подарил част от скъпоценностите на Уинифред на някаква противна танцьорка. Такъв лош пример за милия Вал, и то тъкмо когато постъпва в колежа. Нима не е чувал? Трябва да отиде у сестра си и да разбере веднага тия работи! Как мисли, дали бурите наистина ще се бият? Тимоти страшно се вълнувал от тоя въпрос. Държавните ценни книжа имаха много висок курс и той бе вложил толкова пари в тях! Как смята Соумс, дали курсът им ще спадне, ако има война? Соумс кимна. Тя ще бъде съвсем кратка, то се знае. Много лошо ще бъде за Тимоти, ако продължи. И за милия баща на Соумс ще бъде много тежко… на такава възраст. За щастие милият Роджър не доживя до тая страшна тревога. Леля Джули изтри с кърпичка едрата сълза, която се опитваше да преодолее неизменната подпухналост на съвършено повехналата й лява буза; припомни си как я бодеше с карфици, когато и двамата бяха деца. С усета си да отстранява неприятните неща, леля Естер побърза да се намеси: как мисли Соумс, дали мистър Чембърлейн106 ще стане още сега министър — председател? Той веднага ще оправи всичко. Чудесно ще бъде да изпратят оня старик Крюгер107 на Света Елена. Много добре помнеше колко се радвал дядо му, когато дошла вестта за смъртта на Наполеон. Те с Джули, разбира се — „бяхме още в панталонки, мили“, — нищо не разбирали.

Соумс взе чая, който му поднесоха, изпи го наведнъж и изяде три бадемови бисквити — прочут деликатес в дома на Тимоти. Бледата му високомерна усмивка едва уловимо се оживи. Родът му си остава безнадеждно провинциален, макар и да притежаваше половината Лондон. В тези дни на всеобщ прогрес провинциализмът им изпъкваше все по-ярко, отколкото преди. Старият Никълъс беше и до днес привърженик на свободната търговия и член на допотопната крепост на империализма — клуба „Римув“, където всички членове бяха сега консерватори: иначе нямаше да го изберат; а Тимоти, както разправяха, все още спял с нощна шапчица. Милият Соумс изглеждал много добре, никак не бил остарял от смъртта на леля Ан, когато всички се бяха събрали тук — милият Джолиън, милият Суидин и милият Роджър. Тя замълча и изтри сълзата, капнала сега върху подпухналата дясна буза. А чувал ли е… чувал ли е напоследък нещо за Айрин? Леля Естер красноречиво вдигна рамене: Джули непременно трябваше да каже нещо не на място! Усмивката на Соумс угасна, той остави чашата си. Даваха му възможност да заговори за онова, което го занимаваше, но въпреки всичко не можа да се възползва от случая.

Леля Джули побърза да продължи:

— Разправят, че милият Джолиън й завещал отначало в пълна собственост тия петнайсет хиляди; после видял, разбира се, че не е редно и ги оставил за пожизнено ползуване.

Чувал ли е Соумс?

Соумс кимна.

— Братовчед ти Джолиън овдовял. Той е изпълнител на завещанието: нали знаеш?

Соумс поклати отрицателно глава. Знаеше, но не желаеше да проявява любопитство. Не бе виждал Джолиън младши от деня, в който бе загинал Босини.