Сага за Форсайтови

Вал видя: беше баща му! Да можеше да потъне в тъмночервения килим! Не защото го срещна тук, не и защото се бе „натряскал“; а само защото в един миг, като в небесно откровение, разбра, че думата „простак“, изречена от Кръм, е напълно вярна. Да, баща му приличаше наистина на простак със своята мургава красота и червен карамфил, с безцеремонната си, наперена походка. Без да продума, Вал се промъкна зад гърба на младата жена и избяга от залата. Чу зад себе си как някой извика: „Вал!“, изтича по стълбите с дебелите пътеки, профуча покрай разпоредителите и изхвръкна на площада.

Да се срамува от родния си баща, е навярно най-горчивото преживяване за един младеж. На бягащия Вал се струваше, че кариерата му е завършила, още преди да е започнала. Как би могъл да отиде сега в Оксфорд, сред блестящите приятели на Кръм, които веднага ще узнаят, че баща му е „простак“! И изведнъж намрази Кръм. По дяволите, кой всъщност е тоя Кръм, та се осмелява да говори така? Ако беше в този миг край него, сигурно щеше да го събори на паважа. Баща му… собственият му баща. Усети, че нещо го задавя в гърлото, и пъхна по-дълбоко ръце в джобовете на палтото си. По дяволите Кръм! Обзе го безразсъдната мисъл да се върне, да намери баща си, да го улови под ръка и да продължи пътя си по Пикадили. Някаква млада жена застана пред него.

— Не се мръщи толкова, миличък!

Той отстъпи назад, изплъзна й се и изведнъж изтрезня. Ако Кръм посмее да спомене нещо, ще го набие, и край! Измина сто ярда, успокоен от решението си, но скоро загуби и тази утеха. Не беше толкова просто! Припомни си как в училище, щом някой родител е под установен стандарт, момчето страдаше докрай от това. Подобно петно не се премахваше. Защо майка му се бе омъжила за баща му, щом е бил „простак“? Съвсем несправедливо, просто подло беше да му дадат за баща един „простак“! А най-лошото беше, че щом го чу от Кръм, разбра колко отдавна сам бе чувствал подсъзнателно баща си за не съвсем „чиста порода“. Това беше най-страшното нещо, което можеше да го сполети, най-страшното нещо, изобщо, за когото и да е! Обезсърчен и унил като никога досега, той се върна на Грийн Стрийт и си отвори с ключа, който бе измъкнал скришом отнякъде. В трапезарията го чакаха апетитно приготвените бекасови яйца, филии хляб и масло и малко уиски в едно шише — колкото да почувства, че е мъж, както си бе казала Уинифред. Усети, че му прилошава от всичко това, и се качи право горе.

Уинифред чу стъпките му и помисли: „Милото момче се върна. Слава богу! Какво бих правила, ако тръгне по стъпките на баща си! Но не, няма да стане… Той прилича на мен. Милият Вал!“

Соумс се приготвя да действа

Когато влезе в малката гостна на сестра си, в стил Людовик XV, с балконче, дето винаги лете цъфтеше мушкатото, а сега имаше саксии с lilium auratum, Соумс бе поразен от неизменността в човешкия живот. Гостната изглеждаше точно такава, каквато я бе видял при първото си посещение у младоженците Дарти преди двайсет и една години. Мебелировката бе избрана тогава лично от него така цялостно, че никакви допълнителни промени не бяха променили обстановката в тази стая. Да, добре бе подредил сестра си, и тя се нуждаеше от това. Обстоятелството, че след толкова години живот с Дарти тя беше все още добре подредена, говореше всъщност твърде много в полза на Уинифред. Соумс бе подушил още от началото истинската порода на Дарти под тази благовидност, savoir-faire114 и хубава външност, замаяла дотолкова не само Уинифред, но и майка им, та дори и Джеймс, които позволиха на онзи приятел да се ожени за дъщеря им, без да внесе нищо в семейството — една съдбовна грешка!

Уинифред, която той забеляза сред обстановката, седеше пред бюрото си в стил Бюл115 с писмо в ръка. Тя стана и ъгна към него. Висока като брат си, с изпъкнали скули, в безукорен костюм, тя имаше изражение, което разтревожи Соумс. Смачка писмото, после промени решението си и му го подаде. Той й беше не само брат, но и адвокат.

На хартия от „Айсиум“ Соумс прочете следното:

„Не ще имаш вече възможност да ме оскърбяваш в собствения ми дом. Утре напускам Англия. Свършено е. Дотегна ми да ме обиждаш. Сама си докара това. Никой мъж, който се уважава, не би го изтърпял. Никога и нищо вече не ще поискам от теб. Сбогом. Взех снимката на момичетата. Предай им сърдечните ми поздрави. Не искам и да зная какво ще кажат роднините ти. Всичко станало е тяхно дело. Аз започвам нов живот.

М.Д“