Сага за Форсайтови

От всички квартали в странната, опасна амалгама, наречена Лондон, Сохо навярно най-малко подхожда за Форсайтовия дух. „Soho116! Обезумели приятелю!“ — би казал Джордж, ако бе видял братовчед си да отива нататък. Нечист, изпълнен с гърци, мюсюлмани, кокетки, италианци, домати, гостилници, латерни, пъстри дрехи, чудновата имена, с хора, които зяпат по прозорците на горните етажи, Сохо е съвършено чужд на британския държавен организъм. Но и той има собственически инстинкти и известно владелческо благоденствие, при което наемите тук се покачват, когато в другите квартали спадат. Познанството на Соумс със Сохо се ограничаваше дълги години само със западната му крепост — Уордър Стрийт. Много сделки бе сключвал там. През седемте години след смъртта на Босини и бягството на Айрин той бе купувал оттук съкровища, дори когато нямаше къде да ги сложи; защото, щом се убеди, че жена му го е напуснала окончателно, той нареди да сложат на Монпелие Скуеър обява:

„ПРОДАВА СЕ

правото за ползуване на това удобно жилище

справка при господа Лесън и Тюкс, Корт Стрийт

Белгрейвия“

И само след една неделя то бе продадено — това удобно жилище, в чиито съвършен покой един мъж и една жена бяха разбили своя живот и своите сърца.

В една мъглива януарска утрин, точно преди да свалят обявата, Соумс бе отишъл още веднъж там, спрял се бе пред оградата на градинката, загледан в неосветените прозорци, предъвкващ собственическите спомени, от които така много му бе пригорчало. Защо не го бе обичала никога тя? Защо? Получила бе всичко, каквото би могла да желае, и цели три години му бе давала в замяна всичко, каквото той желаеше, освен сърцето си. Той бе въздъхнал неволно и минаващият полицай го бе изгледал подозрително — нямаше вече право да влезе през тази зелена врата с изваяно бронзово чукче под обявата „продава се“. Усетил, че нещо го задавя в гърлото, бе побързал да се отдалечи в мъглата. В нея вечер именно се премести да живее в Брайтън…

Като наближи Малта Стрийт и ресторанта „Бретан“, дето Анет навеждаше над счетоводните книги своите прекрасни рамене, Соумс си припомни с изненада тия седем години в Брайтън. Как би могъл да прекара толкова години в един град, дето никога не го лъхваше мирис на благовонно секирче и нямаше място да нареди съкровищата си? Вярно е, че през тези години не бе намирал време дори да ги погледне — бяха години на почти неистово печелене на пари; години, през които Форсайт, Бъстърд и Форсайт бяха станали адвокати на толкова акционерни дружества, че едва успяваха да се справят с работата си. Сутрин — във вагон-пулман към Сити, вечер — във вагон-пулман от Сити. След вечеря — ново преглеждане на дела, после — сън на преуморен човек; и на сутринта — пак отначало. Края на седмицата прекарваше в своя клуб в града — странен обрат в по-раншните привички, основан на дълбокия и предвидлив инстинкт, че когато работи така усилено, има нужда два пъти на ден от морски въздух, а когато си почива, може да се посвети на семейните задължения. Неделните посещения на Парк Лейн, у Тимоти и на Грийн Стрийт, и случайните посещения другаде му се струваха в празник така необходими за здравето му, както морския въздух в делничните дни. Спазвал бе този навик от деня, в който се премести в Мейпълдърм, до деня, в който… се запозна с Анет. Дали Анет беше причина за революцията във възгледите му за живота, или тези възгледи бяха причина за появата на Анет — той знаеше това толкова, колкото знаем откъде започва една окръжност. Всичко беше твърде сложно, дълбоко свързано със съзнанието, че собственост без наследник е отрицание на истинския форсайтизъм. Да има наследник, продължение на собственото му аз, който ще продължи оттам, дето сам той е свършил… всъщност гаранция, че няма да свърши… тази мисъл не го напускаше вече повече от година. След като купи една априлска вечер статуетка от уеджуудски порецлан117, той отиде на Малта Стрийт да види една сграда на баща си, превърната в ресторант — опасно предприятие, при това непредвидено в условията на наемния договор. Погледа я някое време отвън — сградата беше боядисана в приятен кремав цвят, с две пауновосиви буренца с дафинови дръвчета пред дълбокия вход, — погледна фирмата, изписана с позлатени букви, Ресторант Бретан, и всичко това му направи добро впечатление. Когато влезе, забеляза, че няколко души вече седяха около зелените масички с бретански съдове. Обърна се към спретната сервитьорка и попита за собственичката. Заведоха го в една вътрешна стаичка, дето някаква девойка седеше пред скромно писалище, отрупано с книжа, а на малка кръгла масичка бяха сложени прибори за двама.

Впечатлението за чистота, ред и добър вкус се затвърди в Соумс, когато девойката стана и запита с чуждестранен изговор:

— Искате да видите maman ли, monsieur?

— Да — отвърна Соумс. — Аз съм пълномощник на вашия хазяин; всъщност съм негов син.

— Бихте ли желали да седнете, сър? Кажете на maman да дойде при господина.