Сага за Форсайтови

Джеймс седеше пред камината в голямо кресло; върху редингота бе наметнал мек и топъл шал от камилска вълна, до който опираха дългите му бакенбарди. Бялата, все още гъста коса лъщеше под лампата; сълзи, капнали от втренчените светлосиви очи, овлажняваха румените бузи и дълбоките, дълги бръчки покрай избръснатите ъгли на устните, които мърдаха, сякаш си приказваше сам. Дългите и тънки птичи нозе в карирани панталони бяха превити почти под прав ъгъл, а едната мършава ръка, с разперени пръсти и лъскави заострени нокти, непрестанно мърдаше на коляното му. На ниското столче до него беше оставена недоизпита чаша негус, запотена и овлажняла. Той бе прекарал тъй целия ден, с прекъсване за обеда и вечерята. На осемдесет и осем години беше все още физически здрав, но ужасно страдаше от мисълта, че никой нищо не му казва. Чудно беше наистина как бе разбрал, че Роджър е бил погребан днес; защото Емили се бе погрижила да не му съобщават. Тя винаги внимаваше да не му казват нищо! Емили беше едва седемдесетгодишна! Младостта й дразнеше Джеймс. Струваше му се понякога, че не би се оженил за нея, ако се бе сетил, че тя ще има един ден още толкова години пред себе си, когато неговите са към своя край. Това беше неестествено. Тя ще живее петнадесет или двайсет години подир него, ще може да изхарчи купища пари; винаги бе имала някакви екстравагантни вкусове! Няма да се учуди, ако купи автомобил. Сесил, Рейчъл, Имоджин и другите млади карах велосипеди и скитаха с тях господ знае къде! А ето че и Роджър почина. Не знаеше, не можеше да каже нищо! Семейството се разпадаше. Соумс навярно знаеше колко е оставил чичото. Интересно: помнеше Роджър като чичо на Соумс, а не като свой собствен брат! Той оставаше все повече и повече собствената му опора в този изчезващ свят. Соумс беше грижовен; беше осигурен; но нямаше кому да остави парите си. Така е! Той не знаеше нищо! А сега пък и този Чембърлейн! Политическите възгледи на Джеймс се бяха оформили между 70-а и 85-а година, когато „този непрокопсан радикал“ беше трън в очите на собствениците, и той гледаше и до днес с недоверие на него въпреки промяната в убежденията му; ще вмъкне той страната в някаква беда и ще предизвика обезценяване на парите, докато успее да оправи нещата. Буреносна птица! А къде ли е Соумс? Отишъл е на погребението, разбира се, на погребението, което крият от него. Но той разбра, много ясно — видя с какви панталони излиза синът му. Роджър! Роджър в ковчег! Припомни си как, когато се връщаха заедно от училище, през 1824 година, седяха до кочияша на дилиджанса, а Роджър се вмъкна веднъж в багажника и заспа. Джеймс се засмя с тъничък смях. Смешно момче беше Роджър… чудак! Кой го знае! Беше по-млад от Джеймс, а умря! Семейството се разпадаше. Вал пак постъпваше в университета; но никакъв не се мяркаше да го види! Колко пари ще му струва това учене! Скъпи времена! Пред очите му заподскачаха парите, които щеше да похарчи за четиримата внуци. Не му беше жал за парите; боеше се от опасностите, пред които пропиляването на тия пари можеше да го изправи; боеше се от намаляването на сигурността. Ето че и Сисили се омъжи — и тя може да има деца. Не знаеше… не можеше да каже нищо! Сега мислят само как да харчат пари, как да се шляят нагоре-надолу или, както казваха днес, „да си поживеят“. Покрай прозорците профуча автомобил. Грозно, тежко нещо, и такъв шум вдига! Така е сега — цялата страна е тръгнала по дяволите! Всички са се разбързали, не им остава време да помислят за „добрия тон“. Един изискан екипаж като неговия — с алести коне — струваше много повече от тия новоизмислени коли! А държавните ценни книжа имаха курс 116! Много пари трябва да има тая държава! Да не беше това старче Крюгер! Опитваха се да скрият и за Крюгер, но не можеха да го измамят: хубава каша ще забъркат и там! Разбрал бе той какво ще стане, още когато оня приятел Гладстон — слава богу, че умря! — вдигна такава разправия след ужасната история при Маджуба! Нямаше да се учуди, ако империята се разпадне и загине. Тази мисъл — че империята може да се разпадне — не го остави на мира цели петнадесет минути. Просто не можа да обядва. Но най-тежкото сътресение настъпи следобед. Беше задрямал и изведнъж чу гласове… които шепнеха. Да! Нему никога нищо не му казваха! Гласовете бяха на Уинифред и майка й. „Монти!“ Оня приятел Дарти, значи… пак оня приятел Дарти! Гласовете се отдалечиха и Джеймс остана сам, наострил уши като заек, изплашен до мозъка на костите си. Защо го оставяха сам? Защо не идваха да му кажат? И ужасната мисъл, която от години не го напускаше, изведнъж изникна пак в съзнанието му. Дарти е фалирал… умишлено е фалирал и Джеймс ще трябва да плати, за да спаси Уинифред и децата! Ще може ли той… ще може ли Соумс да превърне предприятието в дружество с ограничена отговорност? Не, не ще може! Така е! Това предположение се засилваше с всеки миг, до завръщането на Емили. Откъде да знае — Дарти може и да е подправил някой чек! Втренчил поглед в съмнителния Търнър на стената, Джеймс преживяваше страшни мъки. Виждаше Дарти на подсъдимата скамейка, внуците си — на улицата, а себе си — прикован на легло. Виждаше как съмнителният Търнър се продава „у Джобсън“, виждаше в развалини цялата величествена сграда на собствеността. Представи си Уинифред облечена не по последна мода, стори му се, че чува гласа на Емили: „Стига, Джеймс, не се вълнувай!“ Винаги му казваше: „Не се вълнувай!“ Тя беше жена без нерви; не биваше да взема съпруга, осемнайсет години по-млада от самия него. И ето че наистина се обади гласът на Емили: