Сага за Форсайтови

Приятно му беше, че направи впечатление на девойката, защото това показваше делови усет; и изведнъж забеляза, че е необикновено хубава — така необикновено хубава, че очите му с мъка се отделиха от нея. Когато отиде да му донесе стол, тя се олюляваше съвсем леко, като че я бе сглобил особено изкусен майстор; а лицето и едва откритата шия бяха свежи, сякаш напръскани с роса. В този момент навярно Соумс реши, че наемният договор не е нарушен; при все че пред себе си и пред баща си обоснова своето решение с ползата, която незаконните преустройства внасяха в наетото помещение, с очевидните белези за благополучие и явните делови способности на мадам Ламот. Не пропусна все пак да остави някои въпроси за допълнително разискване, което щеше да наложи нови посещения; така че вътрешната стаичка свикна с неговата слаба, твърде внушителна, но ненатрапчива фигура и бледото лице с издадена брадичка, подстригани мустаци и тъмни коси, все още непрошарени по слепоочието.

— Un monsier tres distingue118 — прецени го мадам Ламот; а не след много, като забеляза как поглежда дъщеря й: — Tres amical, tres gentil119

Тя беше от ония добре сложени французойки с красиво лице и тъмни коси, които вдъхваха с всяко свое движение и интонация пълно доверие в безукорния си домакински усет, кулинарно изкуство и грижливо увлечение по банковия влог.

След като започнаха тези посещения в ресторант „Бретан“, някои други посещения се прекратиха — всъщност без определено решение, защото Соумс, като всички Форсайтови и мнозинството свои сънародници, беше роден емпирик. Но тази именно промяна в неговия начин на живот го накара постепенно и окончателно да осъзнае, че желае да измени положението си на разделен от жена си женен мъж в положение на повторно оженен.

Като сви по Малта Стрийт в тази ранна октомврийска вечер на 1899 година, той си купи вестник, да види дали има някакво ново развитие по аферата Драйфус120 — въпрос, който му беше много полезен, за да поддържа по-близко познанството с мадам Ламот и дъщеря й, които бяха католички и антидрайфусарки.121

Соумс прегледа колоните на вестника, не намери никакви френски новини, но забеляза общо спадане на борсата и уводна статия, която не предвещаваше нищо добро по въпроса Трансваал122. Влезе с мисълта: „Войната е неизбежна. Трябва да продавам държавните си облигации.“ Нямаше особено голям брой от тях — лихвата им беше съвсем незначителна; но трябваше да предупреди дружествата, на които беше юридически съветник. Държавните ценни книжа щяха непременно да спаднат. Още от пръв поглед при влизането си в ресторанта разбра, че търговията върви добре, но това обстоятелство, което би го зарадвало през април, сега го пообезпокои. Ако намерението му да се ожени за Анет се осъществи, би предпочел майка й да се прибере благополучно във Франция; процъфтяването на ресторант „Бретан“ можеше да се окаже пречка за подобно преместване. Ще трябва, разбира се, да я обезщети, защото французите идват в Англия, само за да печелят пари; ще се наложи да заплати по-висока цена. Но особеното, сладострастно усещане в гърлото и лекото разтуптяване на сърцето, които изпитваше винаги пред вратата на малката стая, му попречиха да размисли колко ще му струва това.

Когато влизаше, зърна някаква широка черна пола, която изчезна веднага към ресторанта, и Анет, вдигнала ръце да оправя косите си. В тази именно поза той най-много я харесваше — красиво закръглена, гъвкава и стройна. И каза:

— Искам да поговоря с майка ви за премахване на преградата към салона. Не, не я викайте!

— Ще вечеряте ли с нас, monsieur? Вечерята ще бъде готова след десет минути.

Без да пуска ръката й, Соумс се поддаде на влечение, което изненада и самия него.

— Много сте хубавичка тази вечер — каза той. — Необикновено хубавичка. Знаете ли колко сте хубавичка, Анет?

— Monsieur е много добър.

— Никак не съм добър — отвърна мрачно Соумс и седна.

Анет махна изразително с ръце, а недокоснатите от никаква помада алени устни се усмихваха.

Загледан в тях, Соумс запита:

— Харесва ли ви тук, или предпочитате да се върнете във Франция?

— О, аз обичам Лондон. И Париж, разбира се. Но Лондон е много по-хубав от Орлеан, а английската природа е толкова красива! Миналата неделя бях в Ричмънд.

Соумс започна да пресмята колебливо. Мейпълдърм! Би ли посмял? Би ли се осмелил дотам — да й покаже какво би могла да притежава? И все пак! Там би могъл да й каже много нещо. В тази стая това беше невъзможно.

— Бих желал — продължи неочаквано той — да ви поканя с майка ви идната неделя. Къщата ми е край реката; още не е късно при това хубаво време. Мога да ви покажа интересни картини. Как мислите?

Анет плесна с ръце.

— Чудесно ще бъде! Реката е толкова красива!

— Значи решено. Ще поканя мадам.