Сага за Форсайтови

На излизане Соумс го погледна отново скришом. Джордж бе седнал вече и гледаше пред себе си; изглеждаше грамаден и самотен в тоя черен костюм. Соумс не бе го виждал никога така смирен. „Все пак му е тежко сигурно — помисли той. Всеки наследник на Роджър е получил навярно по петдесет хиляди. Би трябвало да не делят имота. Ако има война, недвижимите имоти ще се обезценят. А чичо Роджър беше предвидлив човек.“ Образът на Анет изникна в притъмняващата улица: с кестенявата си коса и сини очи с тъмни ресници, със свежите устни и бузи, росни и разцъфнали, въпреки лондонския климат, със съвършената фигура на французойка. „Да вземе мерки!“ — помисли той. Когато влизаше отново в дома на Уинифред, срещна Вал; влязоха заедно. Нещо хрумна внезапно на Соумс. Братовчед му Джолиън беше изпълнител по завещанието на Айрин; първата стъпка, която трябваше да направи, беше да го посети в Робин Хил. Робин Хил! Странно, невероятно странно чувство пробудиха у него тия две думи! Робин хил… Къщата, дето не бяха живели нито ден… Съдбоносната къща! Там живееше сега Джолиън! Хм! И изведнъж помисли: „Разправят, че имал син в Оксфорд! Защо да не заведа Вал, за да ги запозная! Това може да ми послужи като предлог за посещението. Не ще бъде така очебийно… Да, ще бъде много по-неочебийно.“

И докато се качваха, каза на Вал:

— Ти имаш братовчед в Оксфорд, когото никога не си виждал. Иска ми се да те заведа утре у тях и да ви запозная. Ще ти бъде от полза.

Тъй като Вал посрещна поканата без особено въодушевление, Соумс настоя:

— Ще дойда да те взема следобяд. Извън града е… но не е далече. Ще се поразвлечеш.

Пред прага на гостната си припомни с усилие, че стъпките, които трябва да предприеме в момента, се отнасят до Уинифред, а не до него самия.

Уинифред стоеше все още пред своето бюро Бюл.

— Напълно вярно — съобщи Соумс. — Заминал е за Буенос Айрес. Тази сутрин е отплавал… Ще наредим да го следят, щом слезе на сушата. Още сега ще подадем каблограма. Иначе може да ни струва много скъпо. Колкото по-скоро се свърши такава история, толкова по-добре. Аз и досега съжалявам, че не… — Замълча и погледна косо към мълчаливата Уинифред. — Да не забравя — продължи той, — можеш ли да докажеш, че е проявил жестокост?

— Не зная — отвърна глухо Уинифред. — Какво значи да проявява жестокост?

— Да те е ударил например или нещо подобно.

Уинифред потрепера и стисна зъби.

— Изви ми ръката. А има ли значение, че се прицели с пистолет в мене? Или че се напиваше дотам, че не можеше да се съблече… Или… Но не… не мога да намеся децата…

— Да — отвърна Соумс. — Не бива. Може би… Съществува, разбира се, законна раздяла… Нея можем лесно да получим. Но е само раздяла! Хм!

— Какво означава тя? — запита отчаяно Уинифред.

— Означава, че той загубва всякакви съпружески права върху теб, както и ти върху него; и двамата сте и не сте вече съпрузи… — Той изсумтя отново. Не беше ли точно като неговото собствено глупаво положение, само че узаконено? Не, няма да допусне подобно нещо за сестра си!

— Трябва да получиш развод — заяви решително той; — ако не можем да докажем жестокост, имаме изоставянето. Сега съществува възможност за съкращаване на двегодишния срок. Ще поискаме от съда да ти възстанови съпружеските права. Ако съпругът ти не се подчини, можем да заведем дело след шест месеца. Но съдът не бива да узнае това. Налице е обаче опасността съпругът ти да се завърне. Затова предпочитам да се позова на жестокост.

Уинифред поклати глава.

— Много е противно.

— Кой знае — промълви Соумс. — Опасността може да не бъде толкова голяма, докато е влюбен и докато има пари. Не казвай на никого нищо и не изплащай дълговете му.

Уинифред въздъхна. Въпреки всичко, което бе изтърпяла досега от Дарти, чувството, че го е загубила, я гнетеше. Мисълта, че няма вече да плаща дълговете му, засилваше още повече мъката й. Ще трябва да се явява сега пред света без съпруг, без бисери, без скритото съзнание, че се е издигнала храбро над семейния водовъртеж. Тя се чувстваше наистина ограбена.

— Утре трябва да отида до Робин Хил — каза той, — да се срещна по работа с Джолиън младши. Той има син в Оксфорд. Иска ми се да взема с мене Вал — да ги запозная. Елате в събота и неделя в Шелдън заедно с децата. Впрочем не, недейте; ще имам други гости.

С тия думи остави сестра си и тръгна към Сохо.

Сохо