Сага за Форсайтови

И погледна предизвикателно наоколо си, така че сега трябваше да се намеси пък леля Джули:

— Купувал ли си напоследък нови картини, Соумс?

Несравнимият й усет да говори неуместни неща не се бе изменил. Соумс се изчерви. Да спомене картините, които бе купил наскоро, беше все едно да се предаде в лапите на презрението. Защото всички знаеха предпочитанията на Джун към неукрепналите „гении“ и презрението й към „преуспелите“, щом тя не е спомогнала за техния успех.

— Една-две — промълви той.

Но изражението на Джун се бе променило. Форсайтовската практичност у нея зърна някаква възможност. Защо Соумс да не купи картини от Ерик Кобли — най-новото й „проскубано пиле“? И тя откри веднага нападението: познава ли Соумс творчеството му? Толкова прекрасно нещо! Този човек е утрешна знаменитост.

Да, Соумс познаваше творчеството му. То беше според него „цапаница“, която публиката никога няма да хареса.

Джун пламна.

— Разбира се, че няма; това е последното нещо, което той би могъл да желае. Аз мислех, че си ценител, а не търговец на картини.

— Соумс е, разбира се, ценител — побърза да се обади леля Джули; — има чудесен вкус… и винаги може да каже предварително кое ще има успех.

— О! — ахна Джули и скочи от инкрустирания стол. — Аз ненавиждам подобно мерило за успех. Защо хората да не купуват просто това, което им харесва?

— Искаш да кажеш — обади се Франси, — това, което на теб се харесва.

В настъпилото кратко мълчание Никълъс младши съобщи съвсем тихо, че Вайолет (четвъртото му дете) вземала уроци по пастел, макар да не знаел дали има смисъл.

— И така, довиждане, лельо — сбогува се Джун. — Трябва да вървя.

Целуна лелите си, огледа предизвикателно всички, каза едно общо довиждане и излезе. След нея сякаш лъхна ветрец — като че всички бяха въздъхнали.

Третата сензация настъпи още преди да се е обадил някой.

— Мистър Джеймс Форсайт.

Джеймс влезе, подпирайки се леко на бастуна си; беше с шуба, в която изглеждаше неестествено дебел.

Всички станаха: беше толкова възрастен, а освен това почти две години не беше идвал у Тимоти.

— Горещо е у вас — заяви той.

Соумс му помогна да съблече шубата и просто неволно се възхити от грижовността, с която беше облечен баща му. Джеймс седна — само щръкнали колене и кокали, редингот и дълги бели бакенбарди.

— Какво значи това? — запита той.

При все че въпросът не сочеше нещо определено, всички разбраха, че се отнася за Джун. Той загледа въпросително сина си.

— Реших да видя лично какво става. Какво са отговорили на Крюгер?

Соумс извади вестник и прочете заглавието:

— „Незабавни действия от страна на правителството… Страната е в положение на война!“

— О! — въздъхна Джеймс. — Страхувах се, че ще отстъпят, ще избягат като стария Гладстон. Този път трябва да свършим с ония.

Всички го погледнаха. Джеймс! Вечно неспокоен, нервен, разтревожен! Джеймс, с неизменното „казах ви какво ще стане“! С песимизма, с предпазливите инвестиции. Имаше нещо необичайно в тази решителност на най-стария от живите Форсайт.

— Къде е Тимоти? — запита той. — Би трябвало да се позаинтересува в случая.

Леля Джули каза, че нищо не знае; Тимоти не говорил много на обяд. Леля Естер стана и излезе бавно от стаята, а Франси се обади някак лукаво:

— Бурите са костелив орех, чичо Джеймс.

— Хм! — промърмори Джеймс. — Откъде имаш тия сведения? На мене никой нищо не ми казва.

Никълъс младши забеляза с мекия си глас, че Ник (най-големият му син) ходел редовно на военно обучение.

— О! — промълви Джеймс, като се загледа пред себе си… мислеше за Вал. — Той трябва да се грижи за майка си. При такъв баща няма време за военно обучение и така нататък.

Това тайнствено изказване бе последвано от мълчание, нарушено пак от него:

— Какво търсеше тук Джун? — Огледа недоверчиво всички подред. — Баща й е богат човек сега.

Заговориха за Джолиън, за това, кога са го виждали за последен път. Предполагаха, че пътешествува в чужбина, че сега, след смъртта на жена си, се среща с повече хора; акварелите му се ценяха; изобщо, бе преуспял. Франси дори каза:

— Бих се радвала да го видя пак; той беше толкова мил.

Джули пък разказа как заспал един ден на дивана, където седеше сега Джеймс. Да, винаги си бе мил; как мисли Соумс?

Всички знаеха, че Джолиън е натоварен да се грижи за интересите на Айрин и, като чувстваха колко неуместен е този въпрос, погледнаха с любопитство към Соумс. Лицето му бе леко поруменяло.

— Започнал е да побелява — отвърна той.

Наистина ли? Виждал ли го е Соумс? Той кимна и руменината му изчезна.

Изведнъж Джеймс каза:

— Хм… не зная… не мога да кажа.

Тия думи изразяваха толкова точно общото чувство на присъстващите, че зад всяко нещо се крие някаква тайна, та никой не му отговори. Но в същия миг влезе леля Естер.

— Тимоти — каза съвсем тихо тя, — Тимоти си е купил карта и… и… е забол три флагчета в нея.

Тимоти!… Всички въздъхнаха.

Щом Тимоти е забол три флагчета, какво искате… Това доказваше на какво е способна нацията, когато се стресне. Все едно, че войната беше вече спечелена.

Джолиън разбира своите чувства