Сага за Форсайтови

Потънал в размисли, предизвикани от думите на братовчед му, Соумс продължи по Пикадили. Докато той бе работил и пестил, Джордж бе лентяйствал и разпилявал; и все пак, ако се стигнеше до изземване на богатствата, тъкмо той — работливият спестител — щеше да бъде ограбеният! Това беше отрицание на всяка добродетел, провал на всички форсайтовски принципи. Може ли цивилизацията да се гради върху други? Той не вярваше. Картините му поне нямаше да конфискуват, защото не ще разберат ценността им. Но каква стойност ще имат те, когато ония маниаци започнат да изземват капитала? Колкото струва бурен на пазара. „Не се безпокоя за себе си — помисли той. — Мога да живея с петстотин лири годишно, без да ми мигне окото… на моите години.“ Но Фльор! Това така мъдро инвестирано богатство, тези така грижливо подбирани и пазени съкровища бяха за нея. Ако се случи да не може да й ги даде или остави… тогава животът е безсмислен и безцелно е да гледа ония умопобъркани футуристични платна, за да прецени дали ще имат някаква ценност в бъдеще.

Но, като стигна в галерията край Корк Стрийт, все пак си плати шилинга за входа, купи каталог и влезе. Вътре се шляеха десетина души. Соумс пристъпи към нещо, което приличаше на електрически стълб, превит от сблъскване с автобус. То се намираше на три стъпки от стената, а в каталога беше отбелязано името „Юпитер“. Разгледа го с любопитство, защото напоследък бе започнал да се интересува малко и от скулптура. „Ако това е Юпитер — каза си той, — питам се каква ли пък ще е «Юнона».“ И изведнъж я зърна отсреща. Приличаше на помпа с две дръжки, леко посипана със сняг. Продължаваше да я гледа смаян, когато двамата посетители се спряха вляво от него.

— Épatant!243 — заяви единият.

„Жаргон!“ — измърмори на себе си Соумс.

Момчешкият глас на другия отвърна:

— Не улучи, този приятел просто се занася с теб. Сътвори той Юпитер и „Юнона“ и рече244: „Да видим дали ще ги преглътнат нашите глупаци!“ А те излапаха всичко.

— Ах, ти, присмехулнико! Воспович е новатор. Не виждаш ли, че влага сатира в скулптурата? Бъдещето на пластичното изкуство, музиката, живописта и дори архитектурата е в сатирата. Неизбежно е. Хората са уморени… провалиха се от чувствителност.

— И така да е, аз все още съм в състояние да търся малко красота, защото бях на война. Изпуснахте кърпичката си, сър.

Соумс видя, че му подават кърпичка. Взе я с вроденото си недоверие и я поднесе към носа си. Мирисът беше същият — съвсем лек одеколон, — в ъгълчето бяха неговите инициали. Поуспокоен, той вдигна очи към лицето на младежа. Той имаше уши на фавън, засмяна уста с подстригани мустачки в ъглите, малки, подвижни очи. Прилично облечен.

— Благодаря — отвърна Соумс; и, подтикнат от раздразнението си, добави: — С удоволствие чух, че обичате красотата; това е нещо рядко напоследък.

— Побъркан съм по нея — каза младежът; — но вие и аз сме последните от старата гвардия, сър.

Соумс се усмихна.

— Ако наистина се интересувате от живопис — добави той, — ето ви картичката ми. Мога да ви покажа доста хубави картини в кой да е неделен ден, стига да се поразходите до реката и да наминете у мене.

— Ужасно мило от ваша страна, сър. Ще прелетя като пиле. Казвам се Монт… Майкъл Монт.

И свали шапка.

Съжалявайки вече за прибързаното решение, Соумс също повдигна леко шапка и погледна косо другаря на момъка, който беше с тъмночервена връзка, ужасни къси бакенбарди, прилични на охлюви, и презрително изражение… като на поет!