Сага за Форсайтови

Мина под арката, необезобразявана вече — слава богу! — от стоманеносивия прожектор. „Най-добре да турят прожектори по пътя, по който са тръгнали всички — помисли той, — и да осветят скъпоценната си демокрация!“ Тръгна покрай клубовете по Пикадили. Джордж Форсайт сигурно стоеше, разбира се, до еркерния прозорец на Айсиум. Беше толкова затлъстял, та почти непрекъснато стоеше там като неподвижно, язвително, присмехулно око, което наблюдава упадъка на хората и нещата. Соумс забърза, защото се чувстваше винаги неприятно под погледа на своя братовчед. През време на войната Джордж бе изпратил на правителството писмо, подписано „Родолюбец“, с което се оплакваше от истерията на управниците да намалят дажбата овес на конете за надбягванията. Да, ето го, висок, грамаден, елегантен, избръснат, с пригладена, почти оредяла коса, която лъхаше сигурно на най-скъп шампоан, с розово вестниче в ръка241. Да, той във всеки случай не беше променен! И, може би за пръв път в живота си, Соумс почувства симпатия към този свой насмешлив роднина. Със своята скромност, с безукорно вчесаните на път коси и поглед на бик той беше гаранция, че старият ред ще устои на още много пристъпи. Видя, че Джордж размахва розовата хартийка, сякаш му правеше знак да влезе — може би искаше да запита нещо за имота си. Той беше все още под грижите на Соумс; защото, останал таен съдружник на бившата си фирма в ония мъчителни дни преди двайсет години, когато се развеждаше с Айрин, Соумс бе успял почти неусетно да запази контрол върху всички чисто Форсайтови интереси.

Той се поколеба за миг, после кимна и влезе. След като зет му Монтегю Дарти бе умрял в Париж неизвестно как — знаеше само едно: че не се е самоубил. — Соумс намираше Айсиум за по-прилично заведение. И Джордж вече се бе укротил и се бе отдал изключително на гастрономически наслади, като ядеше най-скъпи неща, за да не пълнее повече, а освен това бе запазил, както казваше сам, „само една-две стари кранти, колкото да има какво са го привлича към живота.“ Така че Соумс тръгна към братовчед си е еркера, без да чувства, както някога, че постъпва нескромно.

Джордж му протегна добре гледаната си ръка.

— Не съм те виждал от времето на войната — каза той. — Как е жена ти?

— Благодаря — отвърна студено Соумс, — добре е.

Някаква неизречена шега сви за миг пълното лице на Джордж и блесна злорадо в погледа му.

— Онзи белгиец Профон — каза той — членува тук. Подозрителна птица!

— Навярно! — промълви Соумс. — Защо искаш да ме видиш?

— Заради стария Тимоти: той може всеки момент да ни остави. Предполагам, че е направил завещание?

— Да.

— Добре. Ти или някой друг от нас трябва да го навести… Той е последният от старите; прехвърли вече стоте, както знаеш. Казват, че приличал на мумия. Къде смяташ да го погребеш? По право би заслужавал пирамида.

Соумс поклати глава.

— В Хайгейт — отговори той. — В семейната гробница.

— Да, сигурно би липсвал на нашите старици, ако го положите другаде. Разправят, че все така обичал да си похапва. Може да изкара доста време, знаеш. Дали ще закачим и ние нещичко от форсайтовското дълголетие? Десет души от тях доживяха до осемдесет и осем години… както пресметнах. Заслужават награда като при раждане на три близнака.

— Това ли е всичко? — попита Соумс. — Трябва да вървя.

„Ах ти, саможивецо!“ — отвърнаха сякаш очите на Джордж.

— Да, това е всичко. Навести го в мавзолея му… Старчето ще пожелае може би да изпророкува нещо. Усмивката угасна по едрите черти на лицето му и той добави: — А вие, адвокатите, не сте ли успели да измислите някакъв начин да се отървете от този проклет данък върху дохода? Ужасно засяга, дявол го взел, неизменната наследствена рента! Едно време получавах по две хиляди и петстотин на година; сега имам някакви просешки хиляда и петстотин, а животът е поскъпнал двойно.

— Да! — промълви Соумс. — Надбягванията са застрашени.

Насмешлива усмивка пробягна по лицето на Джордж.

— Какво да се прави — каза той. — Възпитали са ме да не работя нищо и ето ме сега: с всеки изминал ден и старея, и обеднявам. Онези момчета, лейбъристите, възнамеряват да пипнат, естествено, всичко. Как ще се прехранваш, когато стане това? Аз ще преподавам по шест часа дневно на политиците да се научат да разбират от шега. Послушай съвета ми, Соумс, влез в парламента — ще си осигуриш четиристотин лири242… и ще ме вземеш за учител.

След като братовчед му си отиде, той зае отново мястото си до еркерния прозорец.