Сага за Форсайтови

Соумс се поспря за минута и се наведе през оградата на Роу. Подходящо място за спомени, на половината път от дома на Парк Лейн, където се бе родил, а родителите му бяха умрели, и малката къща на Монпелие Скуеър, където преди трийсет и пет години се бе радвал на първото издание от своя брачен живот. Сега, двайсет години след второто издание, тази някогашна трагедия му се струваше като предишно съществуване… завършило в деня, когато Фльор се бе родила вместо очаквания син. Отдавна вече бе престанал дори смътно да съжалява за тоя нероден син: Фльор бе запълнила празнотата в сърцето му. Най-сетне и тя носеше неговото име, а той и не помисляше за времето, когато ще го промени. Всъщност, когато му се случеше да се сети за това нещастие, той го подслаждаше със смътното чувство, че тя ще бъде толкова богата, че ще може навярно да купи и заличи името на оня, който ще се ожени за нея… И защо не, щом жените бяха станали вече, както изглежда, напълно равни с мъжете? Тайно убеден, че не са, Соумс прокара уверено свитата си ръка по лицето, докато стигна до брадичката. Благодарение на въздържания живот не беше затлъстял и отпуснат; носът му беше блед и тънък, посивелите мустаци бяха ниско подстригани, зрението му — ненакърнено. Леко наведената глава прикриваше удължаването на лицето, предизвикано от отдръпнатата над челото посивяла коса. Малко бе успяло времето да промени „най-богатия“ от младите Форсайтови, както би се изразил Тимоти — последният от старите, започнал вече своята сто и първа година.

Сянката на платаните падаше върху елегантната му мека шапка; той се бе отказал да носи цилиндър — нямаше смисъл да привлича вниманието върху богатството си в такива времена. Платани! Мисълта му се върна рязко към Мадрид… към Великдена преди войната, когато се чудеше дали да купи една картина на Гойя и реши да предприеме изследователско пътешествие — да проучи художника в родината му. Гойя му направи огромно впечатление… художник от висока класа, истински гений! Колкото и да го ценяха сега, значението му щеше да се увеличи още повече, преди да мине окончателно в архива. Второто увлечение по Гойя ще бъде дори по-голямо от първото, разбира се! И Соумс купи картината. При това посещение поръча — както неведнъж досега — да му нарисуват копие на една фреска, наречена La vendimia239, където някаква девойка с ръка на кръста приличаше на дъщеря му. Картината се намираше сега в галерията му в Мейпълдърм, но беше твърде жалка — не се възпроизвежда Гойя. Той отиваше все пак да я поглежда от време на време, когато дъщеря му отсъстваше, заради безусловната прилика в леката, стройна, права фигура, отдалечените извити вежди, страстната замечтаност в тъмните очи. Странно, но Фльор имаше тъмни очи, когато неговите бяха сиви — нито един чистокръвен Форсайт нямаше тъмни очи, — а на майка й — сини! Но очите на баба Ламот бяха, разбира се, черни като въглени!

Продължи отново към Хайд парк корнър. Никъде в Англия промяната не личеше така, както в Роу! Роден, както се казва, на две крачки от него, Соумс го помнеше още от 1860 година. Израснал тук между кринолини, иззад които поглеждаше как елегантните младежи с бакенбарди и тесни панталони яздеха с кавалерийска стойка, как сваляха изискано бели цилиндри с извити краища, как сред това безгрижие и покой едно кривоного човече с червена жилетка се промъкваше между важните особи с кучета, които водеше на верижка, и се опитваше да продаде някое от тях на майка му — испански породи, влюбени в нейните кринолини… Човек не виждаше вече такива кучета. Не виждаше изобщо нищо елегантно: само работници седят в скучни редици; а край тях ще мине понякога млада жена с бомбе, седнала по мъжки на коня, или неугледен жител от някоя колония ще препусне на жалък наемен кон; девойчетата яздят на ниски понита, старци друсат черния си дроб или ординарец разхожда едър, бодро подскачащ кавалерийски кон; никакви чистокръвни жребци, никакви грумове, поклони, удряне с токове, никакви разговори — нищо, само дърветата бяха същите… дърветата, безразлични към човешките поколения и падения. Една демократична Англия — разчорлена, бърза, шумна, с явно отсечен връх. И Соумс усети как чувството му за естетика се преобърна сякаш в него. Изчезнала бе завинаги строго пазената крепост на блясъка и доброто държане!… О, да!…Сам той беше по-богат от баща си; но добрите обноски, добрият вкус и изискаността бяха изчезнали, погълнати безвъзвратно от огромната, грозна, блъскаща се, воняща на петрол шумна тълпа. Тук-там се мяркаха малки, полуопустошени кътчета на благородство и дворянство, пръснати из chetifs240, както би казала Анет; но нищо здраво, нищо смислено, на което да спреш поглед. И в това беше безредие от лошо държане и безпътство беше попаднала дъщеря му — цветето на неговия живот! А когато дойдат на власт ония типове — ако някога дойдат! — ще стане още по-лошо!