Сага за Форсайтови

Старият му чиновник Градман седеше, както винаги, пред огромното бюро с безбройни отделения. Помощникът му стоеше пред него, с бележка от борсов посредник за влога на сумата, получена от продадената къща на Брайанстон Скуеър, собственост на Роджър Форсайт. Соумс взе бележката и каза:

— Акции на Ванкувър сити! Хм! Те спаднаха днес.

Старият Градман отвърна с дразнеща угодливост:

— Да-а; но всички ценни книжа спадат, мистър Соумс.

Помощникът се оттегли.

Соумс прикрепи документа към други книжа и закачи шапката си.

— Искам да вия завещанието и брачния си договор, Градман.

Старият Градман се изви до последната възможност на въртящия се стол и извади два преписа от долното ляво чекмедже. Зае предишното си положение и вдигна посивялата си глава, зачервен от навеждането.

— Преписите, сър.

Соумс ги взе. Изведнъж го порази мисълта колко много Градман приличаше на дебелото пъстро дворно куче, което държаха вързано в Шелтър, докато един ден на Фльор бе хрумнало, че трябва да го пусне на свобода, при което то ухапа веднага готвачката и се наложи да го убият. Дали и Градман ще ухапе готвачката, ако го пуснат на свобода?

След като потисна глупавото хрумване, Соумс разгъна своя брачен договор. Повече от осемнайсет години не го бе поглеждал — откакто бе променил своето завещание след смъртта на баща си и раждането на Фльор. Искаше да види дали съществува изразът „под покритие“ Да, ето го… Странен израз, като поразмисли човек, произлязъл може би от конезаводски речник! Лихва от петнадесет хиляди лири (която й бе плащал, без да приспада данъка върху тях), докато е негова съпруга, а след като овдовее, „dum casta“303 — старомоден и малко рязък израз, вписан, за да осигури доброто поведение на майката на Фльор. Освен това по завещанието рентата й стигаше до хиляда лири годишно при същите условия. Много добре! Той върна преписите на Градман, който ги взе, без да вдигне глава, завъртя се на стола, прибра отново книжата в чекмеджето и продължи да работи.

— Не ми харесва положението на държавата, Градман; навъдиха се много хора без никакъв здрав разум. Искам да намеря начин да запазя мис Фльор от всякакви превратности.

Градман записа на попивателната си цифрата304.

— Да-а — отвърна той; обстановката е лоша.

— Обикновените уговорки срещу посегателството върху рентата не стигат в случая.

— Не-е — потвърди Градман.

— Представете си, че дойдат на власт лейбъристите, или нещо по-лошо! Хората с идеи-фикс са най-опасни. Погледнете Ирландия!

— Ах! — въздъхна Градман.

— Да предположим, че й прехвърля още отсега всичко, като оставя за себе си пожизнено плодоползуване; тогава могат да ми отнемат само лихвите, ако, разбира се, не изменят закона.

Градман поклати глава се усмихна.

— О-о! — заяви той. — Наа-адали биха се решили на такова нещо!

— Не зная — промълви Соумс. — Не им вярвам.

— Трябва да изминат две години, за да бъде дарението освободено от данък върху наследствата.

Соумс изсумтя. Две години! Той беше едва на шейсет и пет!

— Не е там въпросът. Пригответе проектодарение, с което прехвърлям целия си имот по равно на децата на мис Фльор, с пожизнена рента отначало на мене, след това на нея, без право на предварително разпореждане с имота, и добавете клауза, според която в случай, че нейната пожизнена рента бъде по някакъв начин отнета, тя минава в разпореждане на изпълнителите, които ще я употребят по свое усмотрение, но в нейна полза.

Градман изхриптя:

— Малко прибързано на вашата възраст, сър; изпускате контрола от ръцете си.

— Това е моя работа — отвърна рязко Соумс. Градман записа на лист хартия: „Пожизнена рента… предварително прехвърляне… отнемане на дохода… пълно усмотрение…“ и добави:

— Кои ще бъдат изпълнителите? Мистър Кингстън младши е приятна и солидна личност.

— Да, той може да бъде единият. Но трябват трима. А не виждам засега нито един подходящ Форсайт.

— Нито младия мистър Никълъс? Той е адвокат. Поверявали сме му дела.

— Не е от тия, където правят чудеса — отвърна Соумс.

Лека усмивка се плъзна по лицето на Градман, мазно от безброй изядени овнешки котлети — усмивката на човек, които седи по цял ден на едно място.

— Не може и да се очаква такова нещо на неговата възраст, мистър Соумс.

— Защо? На колко е? Четиридесет?

— Да-а. Съвсем млад е още.

— Добре, поставете го; но искам и друг, който да е лично заинтересован, а не виждам никого.

— Какво ще кажете за мистър Валериус, след като се върна в Англия?

— Вал Дарти ли? С такъв баща?

— Да-а — промълви Градман. — Баща му е умрял преди седем години… Законът няма да го допусне.

— Не — заяви Соумс. — Не ми харесва подобна комбинация.

И стана.

Градман каза ненадейно:

— Ако наложат данък върху капитала, ще посегнат и върху капитала на изпълнителите, сър. Ще се получи следователно все същото. Аз на ваше място не бих бързал.

— Правилно — отвърна Соумс. — Ще помисля. Какво направихте с онази бележка за събарянето на сградата на Виър Стрийт?

— Не съм я изпратил още. Наемателката е много стара. И надали ще поиска да се мести на тая възраст.

— Кой знае? Всички са станали нервни напоследък.