Сага за Форсайтови

Соумс захвърли писмото с чувство, каквото би изпитал, ако при влизане в спалнята си я бе намерил пълна с хлебарки. Жалката анонимност превръщаше тая вест в гнусно безсрамие. Най-лошото беше, че това съмнение се таеше като призрак някъде в подсъзнанието му още от оная неделна вечер, когато Фльор бе посочила Проспер Профон, който се разхождаше по тревата, и бе казала: „Дебне като котарак.“ Та нали тъкмо затова бе прегледал днес своето завещание и брачния си договор? А ето че този анонимен нахалник, без някаква друга цел, както изглежда, освен да излее омразата си към чужденците, бе изтръгнал призрака от мрака, където Соумс се надяваше и желаеше да го държи! Да му направят подобно съобщение… на неговите години… за майката на Фльор! Той вдигна писмото от килима, скъса го на две, после, както се бе задържало за крайчеца на прегъвката, се спря и го прочете още веднъж. В този момент взимаше едно от непреклонните решения в своя живот. Нямаше да го въвлекат в нов скандал! Както и да постъпи в тоя случай — налагащ далновидно и грижливо мислене! — нямаше да стори нищо, което би могло да навреди на Фльор. След това решение мисълта му пое отново своя път и той започна да се мие. Ръцете му трепереха, докато той ги изтриваше. Нямаше да допусне скандал, но трябваше все пак да предприеме нещо, за да прекрати тази история! Отиде в стаята на жена си и я огледа. И през ум не му мина да потърси нещо изобличаващо, което би му дало възможност да я заплаши. Пък и не би намерил нищо — Анет беше предостатъчно хитра. Мисълта за проследяване отхвърли предварително. Прекалено добре помнеше по-раншния опит. Не! Той нямаше друго освен това скъсано писмо от някакъв анонимен негодник, чието безсрамно нашествие в частния му живот така страшно го възмути. Противно му беше да го използва, но можеше да се наложи. Какво щастие, че Фльор не беше тази вечер вкъщи! Почукване на вратата прекъсна тия мъчителни размишления.

— В гостната е мистър Майкъл Монт, сър. Ще го приемете ли?

— Не — отвърна Соумс — всъщност, да. Ще сляза.

Все едно как — само да се разсее за няколко минути!

Майкъл Монт стоеше във фланелен костюм на терасата и пушеше. Щом видя Соумс, хвърли цигарата и приглади с ръка косата си.

Чувството на Соумс към този младеж беше твърде особено. Според някогашното мерило Майкъл беше несъмнено лекомислен, безотговорен младеж, но имаше все пак нещо крайно привлекателно в неговото весело държание и непринудено изказвани мнения.

— Заповядайте — каза Соумс. — Пихте ли чай?

Монт влезе.

— Надявах се Фльор да се е върнала, сър, но се радвам, че не е. Работата е в това, че аз… съм ужасно влюбен в нея; така ужасно влюбен, та сметнах, че е най-добре да ви кажа. Старомодно е, разбира се, да се отнесе човек най-напред към бащата, но предполагам, че ще ми простите. Обърнах се най-напред към своя баща, който обеща да ми помогне, ако реша да се задомя. Всъщност, дори се възхити от тая мисъл. Разказах му за вашия Гойя.

— Така ли? — отвърна невероятно сухо Соумс. — Дори се възхити от тая мисъл?

— Да, сър; а вие?

Соумс се усмихна леко.

— Виждате ли — продължи Монт, като въртеше сламената си шапка, а косата, ушите, веждите му — всичко изглеждаше щръкнало от възбуден, — който е бил на война, не може да не бърза.

— Да се ожени, а след това и да се разжени — каза бавно Соумс.

— Не и с Фльор, сър. Поставете се на мое място.

Соумс се поизкашля. Доводът беше твърде убедителен.

— Фльор е съвсем млада — отвърна той.

— О, не, сър. Всички сме ужасно остарели вече. Моят баща ми се струва същински младенец; мисловният му апарат не се е променил нито на косъм; но той, разбира се, е баронайт и това го дърпа назад.

— Баронайт ли? — повтори Соумс. — Това пък какво може да е?

— Баронет, сър. И аз ще бъда някой ден баронет. Но ще се постарая да забравям, че съм.

— Вървете и забравете по-добре другото — заяви Соумс.

— О, не, сър — отвърна умолително Монт. — Просто трябва да се навъртам насам, иначе нямам никакви изгледи за успех. Предполагам все пак, че вие ще позволите на Фльор да постъпи както желае. Мадам е на моя страна.

— Нима? — отвърна смразяващо Соумс.

— Не ме прогонвате окончателно, нали? — Младежът гледаше така тъжно, че Соумс се усмихна.

— Вие можете да се мислите за много стар — каза той, — но ме поразявате с необикновената си младост. Да се втурвате постоянно и към всичко, не е доказателство за зрялост.

— Добре, сър; отстъпвам по въпроса за възрастта; но за да ви докажа, че имам сериозни намерения, постъпих на работа.

— Приятно ми е да го чуя.

— Станах съдружник в едно издателство; баща ми ми даде капитала.

Соумс закри уста с ръката си — без малко каза: „Господ да е на помощ на това издателство!“ Сивите му очи загледаха внимателно развълнувания младеж.

— Аз нямам нищо против вас, мистър Монт, но за мене Фльор е всичко. Всичко… разбирате ли?

— Да, сър, разбирам; но тя е всичко и за мене.

— Както и да е, доволен съм все пак, че се отнесохте към мене. А сега смятам, че няма повече какво да си кажем.

— Знам, че всичко зависи от нея, сър.

— И надявам се още дълго да зависи от нея.