Сага за Форсайтови

Но му се искаше да разгледа къщата. Една сграда беше нещо привлекателно за един Форсайт, особено за този, който се занимава с продажби. Най-после, каза си той, не е кой знае колко далече. Когато беше млад, години наред бе държал жилище в Ричмънд, дето стоеше и каретата с конете, и всеки божи ден идваше на работа в Лондон и се връщаше. Тогава именно беше „Двувпряжният Форсайт“. Малкият екипаж и конете му бяха известни от Хайд парк корнър до „Стар енд Гартър51“. Херцог52… искаше да ги купи, готов да заплати двойно; но той не ги даде — човек трябва да цени хубавото, когато го има, нали? По избръснатото му червендалесто старческо лице беше изписана тържествуваща гордост; той размърда шия в правата колосана яка като пуяк, който ще си чисти перата.

Тази жена беше наистина очарователна! По-късно, у леля Джули, която вдигна ръце при тоя разказ, той описа подробно роклята й.

Прилепнала като ръкавица… без гънка, гладка като тъпан; такова нещо харесвал той, в една стройна линия отгоре додолу, а не раздърпаните жени, прилични на плашила! И погледна мисис Септимус Смол, дълга, тънка, като Джеймс.

— Жена със стил! — продължи той. — Достойна за крал! И толкова спокойна!

— Съвсем те е покорила, както изглежда — изръмжа леля Естер от ъгъла си.

Суидин чуваше отлично, щом някой го напада.

— Какво, какво? — запита той. — То се знае, че разбирам от хубави жени… стига да видя такова нещо. Едно само мога да кажа: не виждам млад човек, достоен за нея, но вие може би… виждате; да, може би… виждате!

— О — о? — промълви леля Естер. — Попитай Джули.

Доста време преди да стигнат Робин Хил, на Суидин, несвикнал на чист въздух, му се доспа. Той караше със затворени очи и само привичката да се държи цял живот изправен не позволи на едрата му снага да клюмне.

Босини ги очакваше, излезе да ги посрещне и тримата влязоха заедно в сградата; Суидин вървеше пръв, като въртеше бастун от малайски тръст с позлатена дръжка, който му бе подаден от Адолф, защото коленете му се бяха повдървили от дългото стоене в едно и също положение. Облече и шубата си, за да се предпази от течението в незавършената сграда.

— Стълбището — каза той — е великолепно! За баронски замък! Но ще трябват и статуи! — Спря се пред колонадата към вътрешния двор и протегна въпросително бастуна: — Какво е това… хол ли, или как го наричаха? Но погледна небето и се досети: — О, билярдна!

Когато му казаха, че това ще бъде двор с плочки и цветя в средата, той се обърна към Айрин:

— Ще пропилеете толкова място за цветя? Послушайте ме: поставете там масата за билярд!

Айрин се усмихна. Тя бе вдигнала воала и го бе прибрала над челото си като пребрадка на монахиня. А усмихнатите под него тъмни очи се сториха на Суидин по-очарователни от винаги. Той кимна. Видя, че ще се вслуша в съвета му.

Не намери да каже нещо особено за гостната и трапезарията; отбеляза само, че са „просторни“; но изпадна във възторг — доколкото достойнството му позволяваше — от избата за вино, където слезе по няколко стъпала подир Босини, който вървеше напред със свещ в ръка.

— Тук има място — каза той — за шест-седемстотин дузини… Чудесна избичка!

Когато Босини изяви желание да им покаже изгледа на къщата откъм горичката по ската, Суидин се спря.

— Гледката е чудесна и оттук — забеляза той. — Нямате ли нещо като стол?

Донесоха му стол от палатката на Босини.

— Идете вие двамата — каза добродушно той; — аз ще остана да се порадвам на гледката.

Седна на слънце до дъба; едър, изправен, протегнал едната си ръка върху дръжката на бастуна, сложил другата на коляното си, с разкопчана шуба, с плоскодънен цилиндър, надвиснал над бледото четвъртито лице, с обърнат към пейзажа празен поглед.

Кимна им, когато те тръгнаха през полето надолу. Не съжаляваше, че остана да поразмисли за миг спокойно. Въздухът беше приятен, слънцето не припичаше; гледката чудесна, забеле… Главата му се наклони на една страна; той се сепна и помисли: „Чудно нещо!“ Той да… О! Ето че му махаха с ръка отдолу! И той вдигна ръка и им помаха. Бързо вървяха… Гледката беше забеле… Главата му клюмна наляво, но се сепна веднага; после клюмна надясно. И остана така. Суидин заспа.

Макар и заспал, тоя страж навръх хълма все още господстваше над гледката… Забележителна гледка… като образ, изваян грубо от някой художник по поръчение на първобитните Форсайтови от езическите времена, за да увековечи господството на духа над материята!

И всичките безброй поколения на селските му прадеди, които отиваха в неделен ден да се любуват, с ръце на кръста, на своите малки участъци земя, без да издават с неподвижния си поглед своята владелческа страст и скритите й насилнически корени, страстта за собственост, изключваща всичко друго — тези безбройни поколения седяха сякаш заедно с него сега навръх хълма.