Сага за Форсайтови

— Даде ли я?

— Да я даде ли? — отвърна Суидин. — Видях как я целуна, като смяташе, че не го гледам!

Мисис Смол ахна — не можеше да проговори от вълнение.

— Но тя не го насърчава — продължи Суидин, после замълча и се унесе една — две минути така, както когато бе изплашил леля Естер… защото си припомни изведнъж, че докато се качваха във файтона, тя подаде повторно ръка на Босини и я остави дълго в неговата… Той шибна елегантно конете, за да върне вниманието й към себе си. Но тя погледна още веднъж назад и дори не отговори на първия му въпрос; а не можеше да види лицето й, защото веднага го наведе.

Има една картина, която Суидин не бе виждал, представляваща мъж, седнал на скала, а край него в спокойните зелени води някаква морска нимфа лежи по гръб. Лицето й е полуусмихнато — с усмивка на безнадеждно отдаване и скрита радост. Седнала до Суидин, Айрин се усмихваше може би точно така.

Стоплен от шампанското и останал сам с нея, той изказа всичките си ядове — тлеещата ненавист към новия готвач на клуба, тревогите около къщата на Уигмор Стрийт, дето онзи разбойник, наемателят, бе фалирал, за да спаси шурея си — сякаш не знаеше, че човек трябва да е състрадателен най-напред към своя дом; загрижеността си от глухотата и от болката, която изпитваше понякога в десния хълбок. Айрин го слушаше с блуждаещ поглед. А той помисли, че тя се е трогнала от тревогите му и почна страшно да се съжалява. Но въпреки това, седнал до тази красива жена, в своята шуба с бранденбурги и леко накривен цилиндър, се чувстваше по-изискан от всеки друг път.

Обаче някакъв уличен продавач, извел изгората си на празнична разходка, изпитваше сякаш същото чувство. Шибнал магарето си да препуска редом с тях, той седеше изпружен като манекен в лодковидната кола, подпрял важно брадичка в червената кърпа около врата, както Суидин бе подпрял своята върху широката си връзка; а момичето с проскубана боа, чиито краища подскачаха на гърба му, се мъчеше да прилича на дама. Приятелят й размахваше пръчката с разрошено въженце на края, повтаряйки със странна точност кръгообразния замах на Суидин, и обръщаше глава към дамата си, за да я погледне отстрани — невероятно повторение на Суидиновия първобитно-настойчив поглед.

Отначало Суидин не забеляза присъствието на простака, но след някое време си втълпи, че това нищожество му се подиграва. Той шибна кобилката по хълбока. Но двете коли продължиха по някакво нещастно съвпадение да се движи редом. Жълтото подпухнало лице на Суидин почервеня; той вдигна камшик да плесне уличния продавач, но нарочна намеса от страна на провидението го спаси от подобно самозабравяне. От една врата излезе карета, файтонът и колата се сблъскаха и по-лекото превозно средство се прекатури.

Суидин дори не се обърна да погледне. За нищо на света не би се спрял да помогне на тоя простак. Пада му се, ако си е счупил врата!

Но и да искаше да му помогне, не би могъл. Сивите коне се бяха подплашили. Файтонът се люшкаше ту на едната, ту на другата страна и хората вдигаха уплашено глава, когато той профучаваше край тях; Суидин дърпаше с протегнати ръце поводите. Бузите му се бяха издули, устните бяха стиснати, подпухналото лице беше тъмночервено от гняв.

Айрин се бе хванала за облегалките и се вкопчваше все по-здраво в тях при всяко подскачане на колата. Суидин я чу да пита:

— Ще катастрофираме ли, чичо Суидин?

Той можа да изрече задъхано:

— Няма нищо, малко… се разиграха.

— Никога не ми се е случвала злополука.

— Не мърдайте! — Погледна я косо. Тя се усмихваше, съвършено спокойна. — Стойте мирно — повтори той. — Не бойте се, ще ви заведа в къщи!

След страшното усилие той чу с изненада думите й, изречени сякаш с чужд глас:

— Все ми е едно дали ще се върна, или не!

Колата подскочи така ужасно, че възклицанието на Суидин замря в гърлото му. Заморени от изкачването на един хълм, конете тръгнаха в тръст и накрая доброволно спряха.

— Когато ги спрях — разказа по-късно Суидин у Тимоти, — тя беше спокойна като мене. Бог ми е свидетел! Държа се така, сякаш не искаше и да знае дали няма да си счупи врата! Каза само: „Все ми е едно дали ще се върна, или не!“ — Той се облегна върху дръжката на бастуна и изрече, за ужас на мисис Смол: — И никак не се учудвам, при такъв педантичен съпруг като Соумс!

Не му мина през ум да се запита какво е правил Босини, след като го оставиха сам; дали бе тръгнал да обикаля като куче, както го бе нарекъл; да обиколя горичката, дето пролетта продължаваше да вилнее и кукувицата все още зовеше отдалеко; дали бе отишъл там, долепил до устни кърпичката с парфюм, примесен с дъх на мащерка и мента? Дали бе отишъл там с такава бурна и сладостна мъка, от която би могъл да се разридае под дърветата? Не се запита изобщо какво ли е направил тоя младеж. Защото, докато стигне до Тимоти, Суидин го бе забравил напълно.

Джеймс се осведомява лично

Хората, незапознати с Форсайтовата борса, може би не ще си дадат сметка за вълнението, предизвикано от отиването на Айрин до къщата.