Сага за Форсайтови

— Тя се заплаща като възнаграждение за миналата му служба, която, както е известно на всички, в това число и на вас, беше изключително ценна.

— Тогава, сър, мога да заявя само, че щом е за минали заслуги, сумата е прекалено голяма.

Акционерът седна.

Джолиън старши почака една секунда и каза:

— Предлагам докладът и…

Акционерът отново стана.

— Мога ли да запитам дали Управителния съвет разбира, че парите не са негови… И без колебание смея да добавя, че ако бяха негови…

Втори акционер, с кръгло, упорито лице — Соумс си спомни веднага, че е шурей на покойния директор, — скочи и отвърна разпалено:

— По мое мнение, сър, сумата е недостатъчна!

Сега стана благоговейният мистър Бомс.

— Ако мога да се изкажа и аз… хм…, обстоятелството, че се е самоубил, трябва да е повлияло твърде силно на нашия уважаван председател. Не се съмнявам, че то именно му е повлияло, защото — казвам това от мое име, а мисля (той погледна строго шурея на покойния директор), че нашият уважаван председател ще намери начин — с вписване в протоколите или, може би по-добре, с намаляване на сумата — да изрази сериозното ни неодобрение, закъдето този многообещаващ и ценен живот е бил така неблагочестиво откъснат от една дейност, за която в негов — и, ако смея да добавя — и в наш интерес се е налагало така повелително да бъде запазен. Ние не трябва… не, ние не можем да насърчим такова тежко отклонение от дълга към хората и бога.

Благоговейният джентълмен седна. Отново стана шуреят на покойният директор.

— Поддържам това, което казах — заяви той. — Сумата е недостатъчна.

И тук се обади първият акционер:

— Оспорвам законността на възнаграждението. Според мене то е незаконно. Тук е юрисконсултът на дружеството; мисля, че съм в правото си да му задам този въпрос.

Всички се обърнах към Соумс. Най-после ще възникне спор!

Соумс се изправи, със стиснати устни; нервите му бяха опънати, вниманието му се изтръгна най-после от съзерцавана на мъглата, обзела мисловния му кръгозор.

— Въпросът — започна той с тих и тънък глас — не е напълно ясен. Тъй като има възможност да се съберат нови доводи, съмнително е дали това плащане е напълно законно. Но ако някой пожелае, може да се поиска и мнението на съда.

Шуреят на директора се намръщи и каза многозначително:

— Несъмнено може да се поиска и мнението на съда. Мога ли да запитам за името на джентълмена, който ни даде това ценно уведомление? Мистър Соумс Форсайт ли? То се знае!

Той премести рязко поглед от Соумс към Джолиън старши.

Бледите страни на Соумс пламнаха, но той продължи да гледа надменно. Джолиън старши се втренчи в говорещия.

— Ако — подхвана той — шуреят на покойния директор няма какво друго да добави, предлагам докладът и балансът…

Но в този миг стана един от петимата мълчаливи, солидни акционери, които се ползваха със симпатиите на Соумс. И каза:

— Аз се обявявам изцяло против предложението. От нас се очаква да проявим милосърдие към съпругата и децата на покойника, които — както ни се съобщи — били издържани от него. Може и да са били. Това не ме интересува. Противопоставям се по принцип на решението. Крайно време е да се заеме позиция против това сантиментално човеколюбие. То подяжда страната. Противопоставям се да се дават парите ми на хора, който не познавам, които нямат никакво участие в спечелването им. Противопоставям се in toto56; това не е стопанска дейност. Предлагам да се отложи гласуването на доклада и баланса, за да се поправят те, като се премахне напълно дарението.

Джолиън старши изслуша прав солидния, мълчалив мъж.

Неговата реч намери отзвук във всяко сърце, защото изразяваше веруюто на солидните хора, бунта срещу благотворителността, започнал вече да се проявява сред най-здравите членове на обществото.

Думите „това не е стопанска дейност“ трогнаха дори Управителния съвет; всеки чувстваше в душата си, че наистина не е. Но те познаваха властния нрав и упоритостта на председателя. И той може би съзнаваше в душата си, че това не е стопанска дейност. Но беше длъжен да подкрепи собственото си предложение. Ще се откаже ли от него? Изглеждаше невероятно.

Всички зачакаха с любопитство. Джолиън старши вдигна ръка; очилата с тъмни рамки, увиснали между палеца и показалеца му, се олюляваха заплашително.

Той се обърна към солидния, мълчалив акционер:

— Сериозно ли желаете да внеса тази поправка сър, като знаете много добре усилията на покойния директор при експлозията в мините?

— Да, желая.

Джолон старши постави въпроса на гласуване.

— Поддържа ли някой това предложение? — запита той, като изгледа спокойно всички.

В този миг именно Соумс, впил очи в чичо си, почувства силата на волята у стария човек. Никой не мръдна. Джолиън старши загледа в очите солидния, мълчалив акционер и каза:

— Предлагам „да се приемат и одобрят докладът и балансът за хиляда осемстотин и шеста година“. Приема ли се? Съгласието се изказва по обикновения начин. Против — никой. Прието. Следният въпрос, господа…

Соумс се усмихна. Умееше чичо Джолиън да се справя с хората!