С тия прости думи тя предаде една сцена, която й бе направила в действителност дълбоко и сложно впечатление. Бързала към щанда за коприни в църковностопанския универсален магазин — едно заведение с възхитителна система, приемащо само сигурни клиенти, които можеха да плащат предварително стоката, доставяна им в къщи, и поради това много ценено от Форсайтови — за да избере тъмновиолетова коприна за майка си, която чакала отвън в каретата.
Когато минавала през колониала, погледът й бил неприятно привлечен от застанала гърбом красива фигура. Тя била така очарователно съразмерна, така скромно, но изящно облечена, че вроденото чувство за благоприличие на Юфимия веднага се разтревожило: тя знаеше, повече от вътрешен усет, отколкото от опит, че такива фигури са рядко добродетелни… а в нейното съзнание не бяха никога, защото собственият й гръб създаваше много грижи на шивачките.
Подозренията й се потвърдили. Идвайки откъм аптечния щанд, един млад човек свалил шапката и се приближил към дамата с неизвестния гръб.
Тогава именно Юфимия ги познала: дамата била несъмнено мисис Соумс, а младият човек — мистър Босини. Скрила се бързо да купи кутия туниски фурми — неудобно беше да я срещнат с покупки в ръце, и то толкова рано сутрин — и могла да наблюдава съвсем непреднамерено, но с любопитство краткия им разговор.
Мисис Соумс, обикновено бледа, била леко поруменяла; а държането на мистър Босини било странно, макар и любезно (Юфимия го намираше изискан, а прякорът Пирата, с който го бе удостоил Джордж, беше романтичен и почти очарователен). Той като че молел за нещо. Разговаряли така оживено — или по-точно, той говорел така оживено, защото мисис Соумс почти не говорела, — че, без да искат, пречели на минувачите. Един приятен възрастен генерал, който отивал към щанда за пури, бил принуден да заобиколи и щом видял мисис Соумс, веднага свалил шапка, старият му глупак! Както всеки мъж!
Но това, което тревожеше Юфимия, бяха очите на мисис Соумс. Тя не погледнала ни веднъж Босини, докато й говорел; но след като си тръгнал, го проследила с поглед. И то какъв поглед!
Много тревожни мисли бе пробудил тоя поглед у Юфимия. Не бихме преувеличили, ако кажем, че я бе пронизал със своята тъжна, неотстъпчива нежност; мисис Соумс сякаш искала да върне тръгналия, да отрече нещо, което му бе казала.
Както и да е, тогава, запътила се за виолетова коприна, тя не бе имала време да обмисли по-дълбоко това: но била много… твърде много „intriguee54
“ Кимнала бе леко на мисис Соумс, колкото да покаже, че ги е видяла; и, както повери по-късно на своята приятелка Франси (дъщеря на Роджър): „Просто изглеждаше, че съм я уловила на местопрестъплението.“Джеймс, комуто беше противно да приеме безропотно едно ново потвърждение на собствените му мъчителни подозрения, я прекъсна веднага:
— Сигурно са ходили да избират тапети!
Юфимия се усмихна.
— В колониала ли? — запита кротко тя и добави, докато взимаше от масата „Страдание и успокоение“: — Даваш ми я, нали, мила лельо? Довиждане!
И излезе.
Джеймс пристигна в бюрото на „Форсайт, Бъстард и Форсайт“. Соумс седеше на въртящия се стол и пишеше някаква защита. Той поздрави баща си с кратко добър ден, извади от джоба си един плик и каза:
— Може би ще те интересува да прочетеш това нещо.
Джеймс прочете следното съобщение:
Тъй като строежът на Вашата къща приключи, задълженията ми на архитект се свършиха. Ако трябва да продължа с наредбата, която предприех по Ваше искане, бих желал да Ви е ясно, че трябва да имам пълна свобода на действие.
При всяко Ваше идване Вие предлагате нещо, противно на моя план. Имам три писма от Вас и във всяко от тях се препоръчва нещо, което никога не би ми минало през ум да поставя. Вчера следобед дойде баща Ви, който направи нови ценни предложения.
Моля Ви, следователно, да решите дали желаете да довърша и наредбата на къщата, или да се оттегля, което всъщност бих предпочел.
Но моля да разберете, че ако ще ръководя и наредбата, ще я ръководя сам, без ничия намеса.
Ако се заема с нея, ще я извърша изцяло, но само при пълна свобода на действие.