— О! Да не кажете, че аз съм поискал да го отсечете! Аз не разбирам от тия неща!
— Така ли?
— Да — побърза да добави Джеймс, — откъде-накъде ще разбирам? Нямам нищо общо с тая работа. Правете, каквото искате, но на своя отговорност.
— Позволявате ли да се позова на вашето мнение?
Джеймс още повече се разтревожи.
— Защо трябва да се позовавате на моето мнение? — промърмори той. — И по-добре оставете дървото на мястото му. То не е ваше.
Извади една копринена кърпичка и изтри челото си. Влязоха в сградата. И Джеймс като Суидин се смая от вътрешния двор.
— Страшно много пари трябва да сте похарчили тук — каза той, след като гледа дълго колоните и галерията. — Колко струват например тия колони?
— Не мога да ви кажа наизуст — отвърна замислено Босини, — но знам, че струват наистина много.
— Така и предполагах — забеляза Джеймс. — Бих искал… — но зърна погледа на архитекта и млъкна. Отсега нататък, щом му се приискаше да узнае цената на нещо, задушаваше любопитството си.
Босини изглеждаше решен да му покаже всичко и ако Джеймс не беше прекалено „наблюдателен“, сигурно щяха да обикалят постройката още веднъж. Архитектът проявяваше такава готовност да отговаря на въпросите му, че Джеймс реши, че трябва да бъде нащрек. Започна да се уморява от движението, защото, макар и доста жилав за високия си ръст, беше все пак седемдесет и петгодишен.
Отчая се, нищо не бе разбрал, не бе получил от огледа данните, които се бе надявал да събере. Само засили неприязънта и недоверието си към тоя младеж, който го отегчаваше със своята учтивост и в чието държане съзираше вече явна подигравателност.
Този приятел беше по-умен, отколкото Джеймс бе предполагал, и по-красив, отколкото би желал. Имаше нехайно държане, твърде неприятно за Джеймс, за когото рискът беше най-непоносимото нещо в живота; и една особена усмивка, появяваща се, когато най-малко я очаквате; и съвсем особени очи. Общо взето, както Джеймс се изрази по-късно, приличаше на гладен котарак. Дотам можа да стигне той при разговора си с Емили в описанието на сдържаната неприязън, мекота и подигравателност, от които се състояха обноските на Босини.
Най-после, след като видя всичко, той се озова отново пред вратата, отдето бе влязъл; и разбрал, че бе пропилял напразно време, сили и пари, събра цялата си форсайтовска смелост и каза, като погледна остро Босини:
— Предполагам, че виждате често снаха ми; какво мисли тя за тази къща? Но тя навярно не я е виждала още?
Зададе въпроса, като знаеше много добре за посещението на Айрин… В това посещение нямаше, разбира се, нищо особено, освен необикновената й забележка, че й е „все едно дали ще се върне, или не…“ Знаеше и как Джун бе посрещнала вестта!
Задавайки въпроса по тоя начин, той искаше — както сам си каза — да изпита Босини.
Босини забави отговора, задържайки дълго, с неприятна настойчивост погледа си върху Джеймс.
— Тя видя къщата, но не зная мнението й.
Раздразнен и изненадан, Джеймс не беше в състояние да изостави разговора.
— Така ли? — запита той. — Навярно е идвала със Соумс?
— О, не! — отвърна усмихнато Босини.
— Не.
— Тогава… кой я доведе?
— Не зная дали трябва да ви кажа това.
На Джеймс, който знаеше, че бе идвала със Суидин, отговорът се стори неразбираем.
— Така ли? — смънка той. — Вие знаете, че… — И млъкна, съзрял внезапно опасността. — Добре. Щом не искате, няма да ми кажете! На мене изобщо никой нищо не ми казва!
Почти се изненада, когато Босини го запита:
— Впрочем можете ли да ме осведомите дали още някой от вас възнамерява да дойде? Бих искал да съм тук в такъв случай!
— Още някой ли? — учуди се Джеймс. — Кой друг още? Не зная да има още някой. Сбогом.
Подаде ръка, като гледаше в земята, докосна с дланта си дланта на Босини, улови чадъра си точно над копринения плат и си тръгна през терасата.
Преди да свие зад ъгъла, се обърна и видя, че Босини го следва бавно… „Промъква се покрай стената като едър котарак“ — каза си той. И се престори, че не забелязва, когато младежът свали шапка.
Щом излезе от пътеката, сигурен, че вече няма да го видят, още повече забави ход. Много бавно, още по-приведен, отколкото на идване, слаб, изгладнял и обезсърчен, продължи към гарата.
Докато го наблюдаваше да си отива така тъжно, Пирата може би съжали за държането си към стария човек.
Кореспонденцията между Соумс и Босини
Джеймс не спомена пред сина си за своето посещение; но като му се случи да иде една сутрин у Тимоти във връзка с канализацията, наложена на брат му от здравните власти, го спомена там.
Сградата не била лоша, каза той. Личало, че ще стане нещо от нея. Онзи приятел разбирал от занаята си; само че кой знае колко ще струва на Соумс тоя строеж!
Юфимия Форсайт, която беше случайно в стаята — дошла бе да вземе „Страдание и успокоение“, нашумелия нов роман на благоговейния мистър Сколс, — се намеси:
— Вчера видях Айрин в универсалния магазин; разговаряха приятелски с мистър Босини в отделението за колониал.