Читаем Сага за Форсайтови полностью

Сага за Форсайтови

— Какво искаш — отвърна Соумс. — Смятам, че трябва да ти кажа, заради Джун. Добре е да знаеш, че не възнамерявам да търпя никакви глупости!

— Какво ме интересува? — прекъсна го Джолиън старши.

— О, не зная — промълви Соумс; и, смутен от острия поглед на чичото, не можа да добави нищо. — Да не кажеш после, че не съм те предупредил — отсече сърдито той, когато си възвърна донякъде самообладанието.

— Че не си ме предупредил! — повтори Джолиън старши. — Не разбирам какво искаш да кажеш. Дошъл да ме безпокои за такова нещо! Не искам и да знам как вървят работите ти. Оправяй се сам!

— Добре — отвърна невъзмутимо Соумс. — Ще ги оправя.

— Сбогом — каза Джолиън старши. И се разделиха.

Соумс се върна обратно, влезе в един прочут ресторант и си поръча порция пушена лакерда и чаша шалби57; на обяд той ядеше малко и се хранеше обикновено прав, защото намираше, че това положение е полезно за черния му дроб, който беше съвършено здрав, макар че Соумс му приписваше всичките си страдания.

Като свърши обяда, тръгна бавно към бюрото си с наведена глава, без да обръща внимание на гъмжащото множество, което също не му обръщаше никакво внимание.

Вечерната поща отнесе отговор до Босини:

„ФОРСАЙТ, БЪСТЪРД И ФОРСАЙТ

адвокати

2001, Бранч лейн, Поултри, И. Ц.

17 май 1887

Драги Босини,

Получих писмото Ви, чието съдържание немалко ме изненада. Аз имах впечатлението, че Вие се ползвате през цялото време и сте се ползували с пълна «свобода на действие», защото не си спомням да сте одобрили някое от предложенията, които имах нещастието да направя. Като Ви давам, съобразно Вашето искане, такава «свобода на действие», желая да разберете ясно, че общата стойност на къщата, заедно с цялата украса, включително и вашия хонорар (както е уговорен помежду ни), не трябва да надхвърля дванайсет хиляди (12 000) лири. Това ви дава широки възможности и, както знаете, е много повече, отколкото предполагах първоначално.

Оставам

Ваш предан

Соумс Форсайт“

На другия ден получи писъмце от Босини:

„ФИЛИП БЕЙНС БОСИНИ

архитект

309 Д, Слоун Стрийт, Ю. З.

Май 18

Драги Форсайт,

Грешите, ако смятате, че при такъв деликатен въпрос, като наредбата на къщата Ви, аз мога да се обвържа с точност до лира. Виждам, че договорът ни, както и самият аз, сме Ви дотегнали, затова смятам, че е по-добре да се оттегля.

Ваш предан

Филип Бейнс Босини“

Соумс мисли дълго и мъчително какво да отговори и, късно през нощта, когато Айрин бе отишла вече да спи, състави в трапезарията следното писмо:

„Монпелие Скуеър, Ю. З.

19 май 1887

Драги Босини

Мисля, че в интерес и на двама ни е крайно нежелателно работите да бъдат изоставени в сегашното им състояние. Не исках да кажа, че ако надвишите споменатата в писмото ми сума с десет, двайсет или дори петдесет лири, помежду ни ще възникнат неприятности. При това положение бих желал да обмислите отново отговора си. Вие имате «свобода на действие» в рамките, уговорени с нашата кореспонденция, и аз се надявам, че ще намерите начин да довършите наредбата, като зная, че е мъчно тя да бъде абсолютно точно изчислена още сега.

Ваш предан

Соумс Форсайт“

Отговорът на Босини пристигна на другия ден. И гласеше:

„20 май