Сага за Форсайтови

Тази кола привлече вниманието на Джолиън младши; той позна веднага на задната седалка чичо си Джеймс — невъзможно беше да не го познае, при все че бакенбардите му бяха съвсем побелели. Срещу него, заслонили гърбовете си със слънчобрани, Рейчъл Форсайт и по-голямата й омъжена сестра Уинифред Дарти, в безукорни тоалети, бяха вирнали високомерно глави като птиците, които бяха видели в Зоологическата градина; до Джеймс се бе облегнал самият Дарти в стегнат, закопчан догоре редингот, с показващи се от ръкава грижливо изгладени маншети.

Този екипаж се отличаваше с по-голям, макар и нефрапиращ блясък, с по-добра лакировка или политура, която го отличаваше от останалите, сякаш някакво щастливо хрумване — отличаващо „художествена творба“ от обикновената картина — го превръщаше в типично превозно средство, в истински престол за форсайтовщината.

Джолиън старши не ги забеляза — той гледаше горката уморена Холи. Но хората в колата забелязаха малката група. Дамите наведоха веднага глави и побързаха да се скрият зад слънчобраните; Джеймс протегна простодушно врат, като птица с дълга шия, и отвори полека уста. Щитовидните кръгове на слънчобраните се смаляваха все повече и повече и накрая изчезнаха.

Джолиън младши видя, че го познаха; позна го дори Уинифред, която едва ли беше на повече от петнайсет години, когато той си бе загубил правото да се числи към Форсайтови.

Те не бяха се променили много! Припомни си как изглеждаха тогава: конете, прислугата, каретата — всичко беше по-друго сега — то се знае! — но от същото качество, както преди петнайсет години: същата изящна показност, същото отлично пресметнато безочие… охолство и сигурност! същото полюшване, същото държане на слънчобраните, същият дух във всяко нещо!

Заслонени с високомерните щитове на слънчобраните, карета след карета се нижеха в слънчевия ден.

— Чичо Джеймс току-що мина с дъщерите си — съобщи Джолиън младши.

Баща му млъкна.

— Видя ли ни чичо ти? Да? Хм! Какво му е хрумнало да идва насам?

В тоя миг мина празен файтон и Джолиън старши го спря.

— Скоро ще се видим пак, момчето ми! — каза той. — Не обръщай внимание на това, което ти доверих за младия Босини… Сам аз не вярвам нито дума на тия приказки!

Той целуна децата, които се опитваха да го задържат, качи се във файтона и отмина.

Прегърнал малката Холи, Джолиън младши стоеше неподвижен на ъгъла и гледаше подир файтона.

Следобед у Тимоти

Ако при качването си във файтона бе казал: „Не искам да вярвам нито дума на тия приказки!“, Джолиън старши би изразил по-вярно чувствата си.

Мисълта, че Джеймс и женската му челяд го бяха видели със сина му, пробуди в него не само раздразнение, каквото изпитваше срещу всичко, което противоречеше на желанията му, но и скрита вражда, така естествена между братя, възникнала от дребни детински съперничества, постепенно закостенели, задълбочили се и подхранили неусетно едно растение, способно след време да даде най-горчиви плодове.

Между шестимата братя бе съществувала досега само недружелюбност, дължаща се на тайното и съвсем естествено предположение, че някой от другите може да е по-богат от другите. При наближаването на смъртта — този край на всички съперничества — това чувство се превръщаше в любопитство най-вече поради голямата „потайност“ на техния стопански съветник, който съвсем благоразумно заявяваше пред Никълъс, че не знае какъв е доходът на Джеймс, пред Джеймс — че не знае какъв е доходът на Джолиън старши, пред Джолиън старши, че не знае какъв е доходът на Роджър, пред Роджър — че не знае дохода на Суидин, а на Суидин казваше, за да го подразни, че Никълъс трябва да е много богат. Само Тимоти беше извън този кръг, защото богатството му се състоеше от държавни ценни книжа.

Но сега, поне между двама от тях, бе възникнала съвсем нов вид обида. От момента, когато Джеймс бе имал безочието да си навира носа в работите му — както Джолиън старши се бе изразил, — той се отказа да вярва в приказките за Босини. Да оскърбяват внучката му заради човек от семейството на „оня“! Джолиън старши реши, че Босини е оклеветен. За измяната му има сигурно друга причина.

Може би Джун се е спречкала с него, тя е толкова избухлива!

Както и да е, ще поговори открито с Тимоти и ще види дали той ще продължи да разпространява тия намеци! Няма да отлага — ще отиде веднага и ще се погрижи да не става нужда от повторно отиване по същия въпрос.

Видя, че каретата на Джеймс е пред Гнездото. Дошли бяха, значи, преди него — да раздрънкат, че са го видели! Малко по-нататък сивите коне на Суидин бяха обърнали муцуни към дорестите коне на Джеймс, сякаш разговаряха тайно за Форсайтови едновременно с кочияшите, които си приказваха от каприте.

Като остави шапката си на стола в тясното антре, дето шапката на Босини беше взета едно време за котка, Джолиън старши прокара мрачно слабата си ръка по лицето с големите увиснали и побелели мустаци, сякаш искаше да заличи всяко изражение от него, после тръгна по стълбите за горния етаж.