Сага за Форсайтови

Гостната откъм фасадата беше пълна. Тя беше достатъчно препълнена във всяко време — и без гости, и без хора изобщо, — защото Тимоти и сестрите му, спазвайки традициите на своето поколение, смятаха, че една стая не е „приятна“, ако не е мебелирана „както подобава“. Така че в тази гостна имаше единайсет стола, един диван, три маси, два скрина, безброй дребни украшения и част от голям роял. Сега, когато тук бяха мисис Смол, леля Естер, Суидин, Джеймс, Рейчъл, Уинифред, Юфимия (дошла да върне „Страдание и успокоение“, която бе прочела, докато обядваше), неразделната й приятелка Франсис, дъщеря на Роджър (музикалната Форсайт, която композираше романси), оставаше само един свободен стол освен двата, на които никой не сядаше; а единственото свободно място на пода беше заето от котката, която Джолиън старши веднага настъпи.

За дома на Тимоти не беше необичайно напоследък да има толкова много гости. Всички членове на семейството почитаха искрено леля Ан и след смъртта й идваха много по-често в Гнездото и оставаха много по-дълго.

Суидин бе дошъл пръв и, както се бе разположил в червеното копринено кресло с позлатен гръб, изглеждаше, че ще остане повече от всички. Той отговаряше напълно на прякора, даден му от Босини — Грамадния, и с огромния си ръст и обем, с гъсти бели коси, с подпухнало, неподвижно, избръснато лице изглеждаше особено първобитен в разкошно тапицираната стая.

Разговорът му, както винаги напоследък, се насочи веднага към Айрин и той не закъсня да даде на леля Джули и Естер мнението си за слуховете, които се носеха: „Не — каза той, — тя има нужда може би от малко ухажване… всяка хубава жена трябва да изживее едно увлечение; тя беше достатъчно благоразумна и знаеше много добре какво изисква положението й в семейството! Никакъв ск…“ — щеше да каже „скандал“, но самата мисъл за скандал беше толкова невероятна, че той махна с ръка, сякаш искаше да каже: „Да не продължаваме!“

Суидин гледаше на положението, разбира се, като ерген… но не заслужаваше ли все пак малко уважение това семейство, от което мнозина бяха преуспели и достигнали завидно положение? Нима в мрачните безнадеждни мигове, когато го наричаха потомък на „йомени58“ и „дребни риби“, той бе вярвал на тия приказки?

Не, той трогателно таеше в душата си скритата вяра, че в жилите на прадедите му все ще е имало и малко благородническа кръв.

— Трябва да е имало — каза той веднъж на Джолиън младши преди прегрешението му. — Погледни как сме преуспели! Все трябва да е имало и малко синя кръв!

Той обичаше Джолиън младши; момчето беше възпитано с добри другари в колежа, познаваше се със синовете на онзи стар разбойник сър Чарлз Фист — един от тях бе станал също знаменит мошеник; беше изискано… Жалко, страшно жалко, че избяга с оная чужденка… и при това гувернантка! Като е искал да бяга, защо не избяга поне с жена, която ще им прави чест? Какво беше сега? Застрахователен агент в Лойд; казват дори, че рисувал картини… да, картини! Дявол да го вземе! Можеше да стане сър Джолиън Форсайт, баронет59, с място в парламента и имение в страната!

Суидин именно, следвайки подтика, който рано или късно праща нататък някой от членовете на всеки голям род, бе ходил в хералдическата служба, дето го увериха, че той е несъмнено от един и същи род с добре известните Форсайтови, чийто герб е „три закопчалки в десния край на черно поле с червени черти“. В службата навярно се надяваха, че той ще откупи герба.

Суидин не го откупи, но след като се увери, че горният край на герба е „фазан в естествени цветове“, а девизът — „За Форсайтови“, постави фазан на каретата и на копчетата на кочияша, а фазан и девиза — на хартия за писма. Целият герб не използва, защото, като не го бе платил, струваше му се безочливо да го постави на каретата — а Суидин ненавиждаше безочието — и защото, като всеки практичен англичанин, изпитваше скрита ненавист и презрение към онова, което не разбира… А пък той, като мнозина други, трудно можеше да разбере какво значат тия „три закопчалки в десния край на черно поле с червени черти“.

Никога не забрави все пак, че, ако реши да плати герба, ще има правото да го ползва, и това засилваше убеждението му, че е благородник. Останалите членове от семейството също възприеха неусетно „фазана в естествени цветове“, а едни сериозно, други — на шега — приеха и девиза; обаче Джолиън старши отказа да го възприеме, като заяви, че според него това било глупава безсмислица.

По-старото поколение Форсайтови може би знаеше добре на какво голямо историческо събитие дължи своя герб и, ако някой започнеше да ги разпитва настойчиво по този въпрос, вместо да излъжат — те не обичаха да лъжат, — признаваха набързо, че е най-добре да запитат Суидин.

По-младото поколение отминаваше въпроса с „естествено“ мълчание. Не искаха да огорчават чувствата на старите, нито да стават смешни — чисто и просто използваха само горната част на герба.