Сага за Форсайтови

Замислен на ниския стол, от който коленете му стърчаха, Джеймс размърда стеснително нозе и настъпи котарака, който твърде неблагоразумно се бе прислонил до него, след като избяга от Джолиън старши.

— Котка ли има тук? — каза сърдито той и отдръпна тревожно крак, щом усети, че натиска пухкавата козина.

— Няколко дори! — отвърна Джолиън старши, като изгледа подред всички. — Ей сега настъпих една.

Ново мълчание.

Мисис Смол закърши пръсти, огледа с трогателно спокойствие присъстващите и каза:

— А как е милата Джун?

Насмешлива искрица пробягна в строгите очи на Джолиън старши. Чудесна е тази Джули! Недостижима, щом трябва да каже нещо не на място!

— Не е добре! — отвърна той. — Лондон не й понася… много хора, много шум и приказки.

Подчерта думите си и пак погледна упорито Джеймс.

Никой не продума.

Всички почувстваха, че е твърде опасно да направят каквато и да е стъпка или да изкажат някаква забележка. Предчувствие за нещо неотвратимо, каквото изпитва зрителят на старогръцка трагедия, се бе вмъкнало в тази разкошна стая, обзело бе тези белокоси старци в рединготи и тия модерно облечени жени от една и съща кръв с едва доловима прилика.

Не би могло да се каже, че те съзнаваха тази неотвратимост — настъпването на подобно съдбоносно тягостно настроение само се усеща.

Най-после Суидин стана. Нямаше да стои и да гледа как го унизяват! Обиколи високомерно стаята и се ръкува с всекиго поотделно.

— Кажете на Тимоти от мое име, че прекалено се изнежва. — После се обърна към Франси, която смяташе за „елегантна“, и добави: — А тебе ще те заведа тия дни на разходка.

Но това му припомни веднага за оная пълна със събития разходка, за която толкова много се приказваше, и той замълча за миг с безизразни очи, сякаш изчакваше да разбере значението на думите си; после се сети изведнъж, че не иска и да знае нищо и се обърна към Джолиън старши:

— И така, довиждане, Джолиън! Не бива да излизаш без горна дреха: ще хванеш ишиас или нещо подобно!

Ритна леко котарака с върха на лачената си обувка и си отиде, огромен и важен.

След неговото излизане всички се спогледаха, за да видят как всеки поотделно е посрещнал думата „разходка“ — станала прочута и придобила необикновено значение като единствения, така да се каже, официален израз на смътния и зловещ слух, който се разнасяше из семейството.

Юфимия не можа да устои на изкушението и се изсмя кратко:

— Добре, че чичо Суидин не покани мене на разходка.

За да я утеши и да заглади неловкостта, която темата би могла да предизвика, мисис Смол отвърна:

— Мила, той обича да излиза с елегантни жени, които ще му правят чест. Никога няма да забравя оная разходка с него. Такова преживяване беше!

По пълното й старческо лице се разля за миг странно задоволство; после се намуси и просълзи. Припомнила си бе отдавнашната си разходка, на която я бе извел някога Септимус Смол.

Джеймс, потънал отново в неспокойни размишления на ниския стол, се пробуди внезапно.

— Смешен човек е Суидин — каза някак нерешително той.

Всички бяха като сковани от мълчанието и строгия поглед на Джолиън старши. Сам той бе смутен от въздействието на собствените си думи — засилили сякаш значението на слуха, който бе дошъл да опровергае; но все още се гневеше.

Не беше си разчистил сметките с тях… Не! Ще ги чукне още веднъж-дваж!

Нямаше да засегне племенничките си, на тях не се сърдеше — една млада и хубава жена можеше все още да намери милост у Джолиън старши, — но тоя приятел Джеймс, а донякъде и семейството му заслужаваха, каквото щяха да си получат. И той запита за Тимоти.

Усетила сякаш, че някаква опасност заплашва по-младия й брат, леля Джули веднага предложи чай.

— Трябва да е изстинал вече оттатък — каза тя, — но Смитър ще ви приготви пресен.

Джолиън старши стана.

— Благодаря — отвърна той и погледна право към Джеймс, — нямам време за чай… за клюки и така нататък! Време е да се прибера. Сбогом, Джули, сбогом, Естер, сбогом, Уинифред.

И без повече церемонии напусна гостната.

Щом се качи отново във файтона, гневът му се изпари както винаги — излееше ли го върху някого, веднага му минаваше. Обзе го тъга. Запушил им бе устата, но на каква цена! Като се увери, че слухът, на който не искаше да вярва, е верен! Джун беше изоставена. И то заради снахата на тоя глупак! Чувстваше, че е така, но упорстваше да не го признава. Мъката, стаена зад това решение, започна бавно и сигурно да се превръща в сляпа омраза срещу Джеймс и сина му.

Останалите в гостната шест жени и един мъж се опитаха да продължат спокойно разговора — доколкото това беше възможно, защото всеки смяташе, че сам не разправя клюки, но беше убеден, че другите разправят, и затова всички бяха сърдити и смутени. Джеймс мълчеше, разстроен до дъното на душата си.

Най-после Франси каза:

— Знаете ли, струва ми се, че чичо Джолиън ужасно се е променил тази година. Как мислиш, лельо Естер?

Леля Естер побърза да се измъкне.

— О, питай леля си Джулия — отвърна тя. — Аз не знам.

Другите не се поколебаха да се съгласят с Франси, а Джеймс измърмори мрачно, загледан в пода:

— Смалил се е наполовина.