Шпионинът

— Объркани — повтори лекарят зает с превръзките си. — За мен това е удоволствие сър, защото докато има объркване има и живот, а докато има живот има и надежда, но тук изкуството ми е безполезно. Поставих на един пациент мозъка обратно в главата, но ми се струва, че беше умрял преди това. Интересен случай сър, ще ви заведа да го видите. Хей там до оградата, където има много трупове. A-ха, куршумът не е засегнал костта, имате късмет, че попадате в ръцете на опитен практик. Иначе можеше и да загубите този крайник.

— Така ли? — попита Уортън притеснен. — Аз смятах, че това е само драскотина.

— Раната не е тежка, но ръката ви е толкова хубава за опериране… това би изкусило един новак.

— По дяволите! Може ли да бъде удоволствие осакатяването на човек?!

— Сър — каза хирургът сериозно — научната ампутация е много хубава операция и без съмнение би изкусила един младок да побърза с работата и да не обърне внимание на всички подробности.

Разговорът бе прекъснат от появата на драгуните, които се завръщаха на първоначалното си място и от войниците, които започнаха да идват и да искат спешна помощ от страна на лекаря.

Новата охрана пое Уортън и той се запъти към къщата на баща си с натежало сърце.

Англичаните бяха загубили около една трета от хората си, но останалите се бяха укрили в гората. Майор Дънуди прецени, че не може да ги атакува и остави голяма група под командването на съвзелия се капитан Лоутън, която да наблюдава действията им и да им попречи да излязат.

До него бяха достигнали сведения за още един отряд, придвижващ се към тях и трябваше да бъде готов да го посрещне. Капитан Лоутън получи заповед да не напада в никакъв случай, освен ако не се представи много благоприятна възможност.

Офицерът му бе зашеметен в главата от одраскал го куршум и майорът, като му каза със смях, че ще го считат за по-лошо наранен, ако още веднъж се самозабрави, тръгна по своя път.

Английският отряд бе тръгнал без продоволствие, за да нападне складове за снабдяване на американската армия. Сега остатъците от него преминаваха нагоре към височините и по недостъпни за конницата пътеки се оттегляха към корабите си.

VIII ГЛАВА

С огън и меч земята наоколо

опустошена бе.

И много майки с невръстни деца

смъртта си намериха.

Но, както знайно е, тези неща

са част от победата.

Саути

Последните звуци на битката стихнаха в ушите на стаените обитатели на къщата и бяха заменени от тишината на очакването. Франсис бе останала сама и мъчейки се да не чува тътена напразно се бе опитвала да събере сили за да посрещне ужасяващия резултат. Битката с пехотата се водеше на по-малко от миля разстояние и в промеждутъците на стрелбата се чуваха дори виковете на войниците. След като видя бягството на сина си, мистър Уортън се присъедини към сестра си и по-голямата си дъщеря и тримата зачакаха с притаен дъх новините от бойното поле. Франсис, без да е в състояние да издържа повече несигурността на положението си също отиде при групата и скоро Цезар бе изпратен за да провери на място и да докладва на чии знамена е кацнала победата. Бащата разказа на изумените си дъщери за бягството на брат им. Но изненадата им още не бе преминала, когато капитан Уортън придружен от двама стражи се появи на вратата.

— Хенри, синко, синко — извика развълнуваният баща с протегнати напред ръце и безсилен да стане от стола. — Какво виждам? Отново ли си пленник, отново ли животът ти е в опасност?

— Тези бунтовници имаха повече късмет — отговори младежът, като се опита да Се усмихне весело и хвана ръцете на сестрите си. — Бих се благородно за свободата си, но бунтовният дух е обзел дори конете им. Този, на който се качих ме занесе, против волята ми разбира се, направо в средата на хората на Дънуди.

— И отново те заловиха — продължи бащата като хвърли уплашен поглед към стражите.

— Това, сър, можете да кажете без да сгрешите. Този мистър Лоутън, който вижда твърде надалеч ме задържа незабавно под стража.

— Защо ти не задържа тях, маса Хенри? — попита Цезар детински.

— Това е по-лесно да се каже, отколкото да се направи — каза Уортън усмихнат. — Особено, мистър Цезар, като се вземе предвид, че тези господа — той погледна двамата стражи—ме лишиха от по-добрата ми ръка.

— Ранен! — възкликнаха сестрите едновременно.

— Драскотина, но ми попречи в най-критичния момент — каза братът и протегна напред ранената си ръка, за да покаже, че казва истината. Цезар хвърли поглед изпълнен с омраза към двамата войници, за които реши, че са участвали в деянието и излезе от стаята. Още само няколко думи бяха достатъчни на капитан Уортън, за да разкаже за победата на деня. Той още я смяташе за не съвсем сигурна, защото бе видял вирджинците да отстъпват от бойното поле.

— Подплашиха катерицата на дървото — каза неочаквано един от стражите — и оставиха добро куче да я пази, ако реши да слезе пак.