Шърли

— Не можеше да понесе да бъде пренебрегната. А понякога в някой влажен и студен ден, и идваше наум, че учебната стая не е особено приветливо място, и се чувствуваше длъжна да намине, за да види дали вие и Хенри поддържате огъня добре. И веднъж влязла в тази стая, с удоволствие оставаше там.

— Но не би трябвало да е толкова непостоянна — щом й се идва, би трябвало да го прави по-често.

— Съществува нещо, което се нарича натрапничество.

— Утре няма да сте такава, каквато сте днес.

— Не зная. А вие?

— Не съм луд, о, благородна Вереника148! Можем да подарим един ден на прекрасните сънища, но на другия трябва да отворим очи. Мигът на моето събуждане ще настъпи, когато се омъжите за сър Филип Нанъли. Огънят осветява и двама ни и много ясно ни показва в огледалото, мис Кийлдар. Наблюдавах отразената там картина през цялото време, докато говорех. Погледнете! Вижте каква разлика има между вашата глава и моята! Изглеждам твърде стар за тридесетте си години!

— Толкова сте сериозен, имате такова свъсено чело и лицето ви е бледо. Никога не мисля за вас като за млад човек, нито пък ви смятам за по-малък брат на Робърт.

— Наистина ли? Така и предполагах. Представете си лицето на Робърт, с неговите чисти и хубави черти, да наднича през рамото ми. Нима тази картина не би подчертала най-красноречиво лишените от изразителност черти на моя грубоват лик. А, най-сетне! (Той трепна.) Все се ослушвах за този звук през последния половин час.

Това бе звънецът за вечеря и Шърли се надигна.

— Мистър Мур — каза тя, докато прибираше полите на копринената си рокля, — получавали ли сте напоследък някаква вест от брат си? Имате ли представа какво означава този негов дълъг престой в града? Споменавал ли е нещо за връщане?

— Да, той говори за връщане, но не мога да ви кажа нищо относно причината за продължителното му отсъствие. А и, честно казано, си мислех, че никой в Йоркшир не е по-осведомен от вас защо той не бърза да се завърне у дома.

Алена сянка премина по страните на мис Кийлдар.

— Пишете му и го помолете настоятелно да си идва — каза тя. — Не че постъпва неразумно, като отсъствува толкова време — и без това е по-добре тъкачницата да не работи, докато търговията е в застой. Но той не бива да изоставя графството.

— Известно ми е — каза Луис, — че е разговарял с вас вечерта, преди да тръгне, след което го видях да напуска Фийлдхед. Прочетох какво бе изписано върху лицето му или поне се опитах да го сторя. Той се извърна. Предположих, че заминава за дълго. Някои нежни и деликатни пръсти притежават удивителната способност да правят на пух и прах крехката мъжка гордост. Мисля си, че Робърт заложи прекалено много на мъжката си привлекателност и вроденото си благородство. По-добре са онези, които, лишени от предимства, не могат да хранят илюзии. Но ще му пиша, че желаете да се върне.

— Не му пишете, че желая да се върне, а това, че връщането му е желателно.

Би вторият звънец и мис Кийлдар се подчини на зова му.

Глава XXIX Луис Мур

Луис Мур бе привикнал на тих и скромен живот. Тъй като сам бе тих и скромен човек, той понасяше този живот много по-добре, отколкото повечето мъже.

Притежаваше свой собствен свят в ума и душата си и затова търпеливо приемаше уединението си в някое малко и тихо кътче на истинския свят.

Колко притихнал е Фийлдхед тази вечер! Мис Кийлдар цялото семейство Симпсън, дори и Хенри — всички, освен Мур, са в Нанъли. Сър Филип ги бе поканил, за да ги представи на майка си и своите сестри, които в момента бяха в имението му. Баронетът бе внимателен човек и затова бе поканил също и учителя, но той по-скоро би се срещнал с призрака на Хънтингдънския граф и с веселата му безплътна свита под короната на най-дебелия, най-черния и най-стар дъб в гората на Нанъли. Да, той би си определил среща с духа на някоя игуменка или призрачно бледа монахиня сред влажните и обрасли в треволяк останки от порутената им обител. Луис Мур копнее да има някого до себе си тази вечер, ала това не е баронетът, не е благосклонната му, но строга майка, достолепните му сестри, нито пък някой от семейство Симпсън.

Нощта е неспокойна — над земята все още бушуват бурите на есенното равноденствие. Обилният дъжд, валял през деня, е стихнал — огромният облак се разкъсва и разкрива небето, ала не отминава, за да остави след себе си сапфирена небесна твърд, а се носи стремглаво пред талазите на нестихващата буря, развилняла се на лунна светлина. Луната величествено царува, доволна от вихъра — доволна, сякаш се отдава с любов на свирепите му милувки. Тази вечер Ендимион149 няма да съзерцава лика на своята богиня — по хълмовете няма стада, а това е добре, понеже тази вечер тя има среща с Еол150.

Седнал в учебната стая, Мур слушаше как бурята свисти около старата кула и покрай външната стена на преддверието — този край бе защитен. Ала учителят не търсеше защитено убежище, не желаеше приглушени звуци, нито пък закътан подслон.

„Всички стаи са празни — каза си той — и душата ми страда в тази килия.“