Шърли

Каква осъдителна небрежност от нейна страна да остави писалището си незаключено! Та аз зная, че в него тя държи пари! От ключалката висят ключовете за всичките й хранилища, за самата й кутия с бижута. В тази малка копринена чантичка има кесия — виждам пискюлчето от сребърни мъниста да се подава навън. Подобна гледка би предизвикала възмущението на брат ми Робърт — зная, че всичките й дребни недостатъци биха го ядосвали. А когато дразнят мен, това раздразнение ми носи и голямо удоволствие — радвам се, като я хвана в провинение, а ако живеех постоянно с нея убеден съм, че тя би била доста щедра на подобни радости. Просто никога не ще ме оставя без работа, винаги ще има какво да порицавам, ще ми подсказва теми за моите нравоучения в часовете за занимания. Аз никога не поучавам Хенри, никога не се чувствувам предразположен към това. Ако той се провини в нещо, а това се случва много рядко — милото прекрасно момче! — тогава е достатъчна дори и една дума, а често пъти се задоволявам само с едно поклащане на главата. Но в мига, в който нейната minois mutin152 срещне погледа ми, на устата ми застават укорителни слова. Струва ми се, че от мълчалив човек тя ще ме превърне в бъбривец. Откъде идва удоволствието, което изпитвам при подобни разговори? Понякога това ме озадачава — колкото по-crane, malin, taquin153 е настроението й, толкова повече я търся, толкова повече я харесвам. Никога не е по-палава, отколкото когато си е сложила костюма и шапката за езда, никога не е по-непослушна, отколкото когато тя и Зое се връщат разгорещени от някое надбягване с вятъра по хълмовете. И аз признавам (мога да го направя на тази няма страница), че съм чакал по цял час в двора, за да стана свидетел на завръщането й и за още по-скъпата възможност да я поема в ръцете си от седлото. Забелязал съм (отново само на тази страница ще доверя това), че тя не позволява на никой друг мъж, освен на мен да й предлага помощта си в тези случаи. Виждал съм я любезно да отклонява помощта на сър Филип Нанъли — винаги е много внимателна с младия баронет, много деликатна с чувствата му наистина, както и с неговото тънкокоро самолюбие. Виждал съм я надменно да отхвърля помощта на Сам Уин. Сега зная — сърцето ми го знае, тъй като го е почувствувало, — че тя ми позволява това не без желание. Дали съзнава как силата ми с радост е готова да й служи? Самият аз не съм й роб — мога спокойно да заявя това, — но енергията ми се устремява към красотата и тъй, както се тълпят духовете привлечени от блясъка на вълшебната лампа. Всичките мои знания, целият ми разсъдък, спокойствието и цялата ми сила са застанали смирено пред нея в очакване на някоя поръчка. Колко щастливи са те, когато чуят някоя заповед! Каква радост изпитват от труда, с който тя ги товари! Дали това й е известно? Наричал съм я небрежна — забележително е, че небрежността никога не затъмнява изяществото й. И наистина именно тази пролука в характера може да разкрие колко реално, колко дълбоко и непресторено е това изящество. Мършавото или сакато тяло могат да бъдат прикрити от диплите на някоя богата дреха, докато през дупките на един скъсан ръкав може да зърнем хубава закръглена ръка. Виждал съм и съм докосвал много от нещата й, понеже те често пъти са пръснати тук и там, но никога не съм виждал нещо, което да не издава истинската лейди у нея — нещо нечисто, нещо омърсено. За някои работи тя е толкова придирчива, колкото е небрежна за други — ако бе селска девойка, винаги щеше да бъде чиста и спретната. Погледнете само чистата кожа на тази малка ръкавица, както и свежата незамърсена коприна на чантичката.