Шърли

Каква разлика съществува между Ш. и онази перла К. Х.! Каролайн сякаш е въплъщение на добросъвестната точност и придирчивата взискателност. Тя прекрасно би удовлетворила домашните навици на един мой претенциозен роднина — толкова е крехка, сръчна, строга, умна и тиха. Всичко върши точно като часовник, всичко при нея е в безупречен ред — тя би подхождала на Робърт. Но какво бих могъл да правя аз с някоя като нея, почти лишена от недостатъци? С нея сме равни — и тя е бедна като мен, но е, без съмнение, красива. Малката й глава е взета сякаш от някоя картина на Рафаел. Чертите й са като от картина на Рафаел наистина, но изражението й е английско — всичко в нея издава грациозността и чистотата на девойка от Британския остров. Но има ли тя в себе си нещо, което да се нуждае от промяна, което да изисква търпение, да налага порицание, да буди безпокойство? Тя е една момина сълза — без багри и без нужда от тях. Нима съществува промяна, която да подобри нещо у нея? Какъв молив би посмял да я оцвети? Моята любима, ако някога имам такава, трябва да прилича повече на роза — да крие уханна и ярка наслада, пазена от остри бодли. Моята съпруга, ако някога се оженя, трябва от време на време да ме раздвижва с някое у убождане — тя трябва да създаде работа за огромното търпение на мъжа си. Не съм дарен с такова търпение, за да се събера с някоя жена, кротка като агне — бих изпитал по-голямо удовлетворение, ако бъда натоварен с отговорността да се грижа за някоя млада лъвица или тигрица. Обичам малко сладки неща, но те трябва същевременно и да дразнят небцето; малко ярки неща, но те трябва същевременно и да парят при допир. Обичам летния ден, чието слънце кара плодовете да поруменяват, а житото да изсветлява. Красотата е най-красива тогава, когато, подразня ли я, тя ми отвръща с пламенен отпор. Обаянието никога не е по-властно, отколкото когато, предизвикано и полуразгневено, то заплашва да се превърне в ярост. Боя се, че безмълвната и монотонна невинност на агнето би ме отегчила. Не след дълго ще почувствувам като бреме гълъбицата, която, свила гнездо в гърдите ми, никога не ги е изпълвала с пърхащ живот. Но търпението ми ще се радва да усмири вълненията и да насочи в правилна посока енергията на неспокойния сокол. Силите ми с радост ще обуздаят дивите инстинкти на трудно укротимия bete fauve154.

О, моя възпитанице! О, Пери155! Прекалено бунтовна за рая — прекалено невинна за ада! Никога няма да постигна нищо повече от това да те гледам, боготворя и желая! Уви, аз зная, че мога да те направя щастлива, но нима съдбата ще ме принуди да те видя в ръцете на онези, които са безсилни да сторят това?

Колкото и внимателна да е ръката, ако е слаба, няма да успее да укроти Шърли. А тя трябва да бъде укротена. Тази ръка няма да може да я обуздае, а тя трябва да бъде обуздана.

Внимавайте, сър Филип Нанъли! Всеки път, когато съм ви виждал да крачите или седите до нея, а устните и да са присвити или челото й свъсено от решението да се отнася търпеливо към някоя черта на характера ви, която нито я възхищава, нито й допада, от твърдото и намерение да не обръща внимание на някоя слабост, която според нея е оправдана от някоя добродетел, но въпреки това я дразни; всеки път, когато съм забелязвал потъмнялото й лице, лишената от усмивка искра в очите й, лекото отдръпване на цялото й тяло, когато се доближите твърде много до нея, загледате я твърде многозначително или започнете да й шепнете твърде разпалено — повтарям, всеки път, когато съм забелязвал тези неща, съм си мислил за историята на Семела156, но с обратен смисъл.

Не дъщерята на Кадъм виждат очите ми, нито пък мисля за съдбоносния й копнеж да зърне Зевс в цялото му божествено величие. Пред мен стои един жрец на Хера, бодърствуващ сам и в късен час пред олтара на един храм в Аргос. През дългите години, прекарани в самотна служба на божеството, той е живял с мечти, обзет от свещена лудост. Обича идола, на когото служи, и се моли ден и нощ да бъде подхранен пламъкът на безумието му, да се усмихне волооката богиня на своя жрец. Тя чува молбата му и обещава да бъде благосклонна. Целият град Аргос е потънал в сън. Вратите на храма са залостени. Жрецът е застинал в очакване до олтара.

Изведнъж небето и земята се разтърсват, но този трус не се усеща от спящия град, а само от самотния страж, смел и непоклатим в своя фанатизъм. Посред тишината, ненарушена от никакъв звук, той е обвит от внезапна светлина. През широко зейналия покрив огромната и нажежена до бяло синева на небето изсипва пред погледа му страховита гледка, нещо ужасно и неземно. Това ли диреше? А сега отстъпваш? Късно е! Непоносимата светлина те ослепява. В храма се разнася страхотен тътен — по-добре запуши ушите си! Безмилостно ослепителен огън вие пламъци между колоните. Богове, имайте милост и го загасете!