Шърли

— И слава богу! Грижите, положени за мен тук, ми стигат за цял живот!

На това място влязоха малките момиченца — Джеси със сълзи на очи, а Роуз смълчана, но мрачна. Мур ги изведе в коридора, за да ги успокои, погали и целуне. Той познаваше природата на майка им; мисис Йорк не можеше да понесе в нейно присъствие да галят друго живо същество, а не самата нея, тя би се раздразнила дори ако той погалеше някое котенце пред очите й.

Момчетата се бяха наредили до файтона, когато Мур се качи в него, но с тях той не си взе довиждане, а само каза на мистър Йорк:

— Добре е, че се отървавате от мен. Онзи изстрел не бе щастлив за вас, Йорк — той превърна Брайърмейнс в болница. Ще ви чакам в най-скоро време да ме посетите у дома.

Той вдигна прозореца и файтонът потегли. Подир половин час Мур слезе пред собствената си порта. След като плати на кочияша и освободи файтона, той се облегна за миг на нея, за да си поеме дъх и да помисли.

„Преди шест месеца излязох през тази порта — каза той — като горд, сърдит и разочарован човек. Сега се връщам по-тъжен и по-мъдър, доста слаб, но спокоен. Наоколо ми се простира студен, сив, но безтревожен свят — свят, в който, макар и да не храня големи надежди, поне не се страхувам от нищо. Всички робски опасения за затрудненото ми положение са ме напуснали — дори и да дойде най-лошото, мога да работя, както прави това Джо Скот, и да си вадя честно хляба. В такава съдба виждам трудности, но не и унижение. Преди време за мен разорението бе равносилно на личен позор. Сега не е така — вече зная разликата. Разорението наистина е зло, но такова, за което съм подготвен. Зная деня на идването му, защото съм го изчислил. Мога все още да го отложа с шест месеца, но нито с час повече. Ако до това време нещата се променят — а това е малко вероятно, ако оковите, които сега изглеждат нерушими, поосвободят нашата търговия от желязната си хватка (а от всички неща това е най-невъзможното), тогава все пак бих могъл да победя в тази дълга борба, бих могъл о, господи! Какво ли не бих направил! Но тази мисъл е кратковременна лудост — трябва да погледна нещата с трезви очи. Разорението ще дойде, ще посегне със секирата си към корените на сполуката ми и ще ги отсече. Ще успея да грабна една фиданка, ще прекося океана и ще я посадя в горите на Америка. Луис ще дойде с мен. Само той ли ще ме последва? Не зная, нямам право да питам.“

Мур влезе в къщата.

Бе следобед, но навън вече бе паднал здрач — беззвезден и безлунен здрач, защото макар и сковано от студената прегръдка на сухия черен мраз, небето си бе сложило маска от облаци, която бе застинала и неподвижна. Вирът на тъкачницата също бе притихнал, клисурата бе смълчана, а вътре в къщата бе вече тъмно. Сара бе напалила хубав огън във всекидневната, а в момента правеше чай в кухнята.

— Хортенз — каза Мур, докато сестра му се суетеше и се опитваше да му помогне да си свали палтото, — радвам се да се върна у дома.

Хортенз не почувствува колко необичаен бе изразът, употребен от брат й, който никога преди не бе наричал къщичката им свой дом и комуто се струваше, че малките й размери му налагат ограничения, вместо да му предлагат защита; ала въпреки това всичко, което допринасяше за неговото щастие, я правеше доволна и тя не скри това свое чувство.

Той седна, но скоро отново се изправи — отиде до прозореца, а после се върна при камината.

— Хортенз!

— Mon frere?175

— Тази малка стая изглежда много чиста и приятна и някак си необичайно светла.

— Така е, братко. В твое отсъствие направих основно почистване на къщата.

— Сестро, мисля, че в първия ден на завръщането ми у дома ще бъде добре да поканиш някоя приятелка на чай, та дори и само за да види в какво свежо и спретнато нещо си превърнала този малък дом.

— Наистина, братко, ако не бе толкова късно, щях да изпратя да повикат мис Ман.

— Би могла, но наистина е твърде късно да безпокоим тази добра дама, а пък и вечерта е доста студена, за да може тя да излезе.

— Как мислиш за всичко, скъпи Жерар! Ще трябва да го отложим за някой друг ден.

— Иска ми се някой да дойде днес, мила сестро — някоя тиха гостенка, която да не уморява никого от нас.

— Мис Ейнли?

— Чудесен човек така говорят за нея, но тя живее твърде далеч. Кажи на Хари Скот да отскочи до дома на пастора с молба от твое име до Каролайн Хелстоун да дойде и прекара вечерта с теб.

— Няма ли да е по-добре утре, братко?

— Иска ми се да види дома ни такъв какъвто е в момента — неговата блестяща чистота и спретнатост, които ти правят такава чест.

— Това може да й послужи като пример.

— Може и е наложително. Тя трябва да дойде. — Мур влезе в кухнята. — Сара, почакай с чая половин час.

След това той й заръча да изпрати Хари Скот до дома на пастора, като й даде една сгъната бележка, набързо написана от него с молив и адресирана до „Мис Хелстоун“.

Сара даже не успя да се притесни да не би приготвеният препечен хляб да изстине прекалено, когато пратеникът се завърна, а с него и поканената гостенка.