Шърли

— Съвсем не беше, когато навивахме косите си, така че не се мислете за много прозорлив. А освен това тя нищо ме ми е казвала.

— И след това спахте една до друга.

— Бяхме в една стая и в едно легло. Но не спахме много, защото си говорихме почти през цялата нощ.

— Мога да се закълна, че е било така! И тогава всичко е станало ясно — tant pis.176 Предпочитах да го чуете от мен.

— Тук грешите — не ми е казвала това, което подозирате. Тя не е човек, който разгласява подобни неща. Но въпреки това отгатнах известни неща от някои нейни думи. Други научих от слухове, а до останалото се добрах инстинктивно.

— Но щом не ви е казала, че съм искал да се оженя за нея заради парите й и че тя с възмущение и презрение е отхвърлила предложението ми (не се стряскайте и не се изчервявайте, не е необходимо и да убождате треперещите си пръсти с иглата — това е самата истина, независимо дали ви е приятна, или не), щом това не е било съдържанието на августейшите тайни, които ви е поверила, за какво са се отнасяли те тогава? Казахте, че сте разговаряли цяла нощ — а за какво?

— За неща, които не бяхме изчерпвали докрай преди, макар да сме много близки приятелки. Но нима очаквате да ви кажа тези неща?

— Да, Кари, да, ще ми ги кажете. Твърдите, че сме приятели. А приятелите са за това — винаги да се доверяват един на друг.

— Сигурен ли сте, че няма да ги повторите пред никого?

— Съвсем сигурен.

— Не и пред Луис?

— Дори не и пред Луис? Какво го засягат Луис тайните на младите дами?

— Робърт, Шърли е тайнствено и великодушно създание.

— Сигурно е така — допускам, че у нея има едновременно и особени, и благородни черти.

— Намирам я за предпазлива, когато става дума за проява на чувства, но когато тези чувства се втурват напред като река и преминават пълноводни и могъщи пред теб, отприщени въпреки волята й, тогава човек се втренчва в нея, чуди й се и й се възхищава и, струва ми се, я обиква.

— Бяхте ли свидетелка на подобна гледка?

— Да, посред нощ, когато цялата къща бе притихнала, а стаята ни бе озарена от звездната светлина и студените отблясъци на снега — тогава надникнах в душата на Шърли.

— В най-скритите кътчета на душата й? Мислите ли, че ви ги е показала?

— Да, в най-скритите кътчета на душата й.

— И как изглеждаше тази душа?

— Като храм, защото бе свята; като сняг, защото бе чиста; като пламък, защото бе ярка; като смърт, защото бе силна.

— Може ли тя да обича? Кажете ми това.

— А вие как мислите?

— Мисля, тя още не е обичала нито един човек, който е бил влюбен в нея.

— А кои са тези, които са били влюбени в нея?

Мур назова имената на няколко господа, последното бе на сър Филип Нанъли.

— Не е обичала никого от тях.

— И все пак сред тях има мъже, достойни за обичта на една жена.

— На други жени — да, но не и на Шърли.

— Тя повече ли струва от останалите представителки на пола си?

— Тя е особена и е много опасно някой да я направи своя съпруга прибързано и необмислено.

— Мога да си представя.

— Тя спомена и вас…

— О! Така ли! Стори ми се, че вие отрекохте това.

— Не говори за вас по начина, който си представяте. Но аз я помолих и настоях да ми каже какво мисли за вас или по-скоро какво изпитва към вас. Искаше ми се да зная това — много отдавна исках да го узная.

— Аз също. Но да чуем — несъмнено тя мисли лошо за мен, презира ме, нали?

— Към вас тя изпитва такова уважение, каквото една жена може да изпитва към един мъж. Знаете, че не й липсва красноречие, но все пак още е жив у мен споменът за жарта в езика й, когато ми говореше за вас.

— Но какви чувства изпитва?

— До момента, в който сте я възмутили тъй силно (спомена за това, без да ми съобщи причината), Шърли е изпитвала към вас чувствата на сестра, която обича и се гордее със своя брат.

— Няма да й поднасям повече такива изненади, Кари, защото възмущението й рикошира в мен и ме накара да политна. Но сравнението със сестрата и брата е истинска глупост — тя е твърде богата и горда, за да храни някакви сестрински чувства към мен.

— Вие не я познавате, Робърт. А сега пък ми се струва (преди си мислех другояче), че не сте в състояние да я опознаете — двамата не сте устроени така, че да можете напълно да се разбирате един друг.

— Може и да е така. Уважавам я, възхищавам й се и въпреки това преценката ми за нея е сурова, може би немилостива. Сигурен съм например, че тя не е способна да обича…

— Шърли неспособна да обича!

— Че никога няма да се омъжи. Струва ми се, че за нея е недопустима мисълта да направи компромис с гордостта си, да се откаже от властта и да раздели състоянието си с някого.

— Шърли е засегнала самолюбието ви.

— Тя наистина го засегна, въпреки че не изпитвах към нея никакво нежно чувство, нито искрица любов.

— Но в такъв случай, Робърт, вие сте постъпили много лошо, като сте поискали ръката й.

— И много подло, моя малка изповеднице, моя прекрасна жрице. Никога не съм искал да целуна мис Кийлдар, макар че тя има чудесни устни, алени и кръгли като узрели череши; ако пък някога съм го пожелавал това просто е било желанието на очите.