Синьочервения Метусалем

— О, какво е капитанът на една речна джонка! Нищо, абсолютно нищо! Нали знаете, че Китай изобщо не притежава морски офицери. Те съществуват само по име. Един войник може да бъде използван по суша или вода — изцяло по угодата на неговия началник. Пехотински офицери командват джонки, а морски офицери заповядват на сухопътни отделения, и при това не разбират нищо и от двете неща. Аз съм китаец, но са ми известни нашите недостатъци и много добре зная защо губим и ще продължаваме да губим всяка война поведена срещу чужденците. Командирът на този „Хиляда крака“ е един обикновен шой-ий-тзианг-тзунг, наричан също шой-пи101, комуто едва се подчиняват неговите войници. Същинското ръководене на кораба се пада, както и при търговските джонки, на Хо-чанг.

— Яо-чанг-ти заповядва ли нещо?

— Бирникът? Тези хора навсякъде имат заповедни обноски и се държат така, сякаш са висши мандарини, но имат власт само над нехайните данъкоплатци, иначе над никой друг. Те ругаят по всеки, ала запълзяват в прахта, ако им кресне по-силно.

— Значи едно плаване под платна и с весла в компанията на такива хора трябва да е интересно.

— Действително е така. Може би скоро ще предприемете подобно пътуване, понеже нали казахте, че се каните да отидете до Пе-кианг.

— Познат ли ви е капитанът на „Хиляда крака“?

— Да. Хо-по-со спомена името му.

— И той. Познавам го лично. Той е дребен, сух мъж, но се смята за титан по интелект и сан. Всички, които не дължат данъци, го осмиват. На този „Хиляда крака“ се намират някои стоки, за които ще наредя да бъдат донесени.

— Кога?

— След полунощ.

— Защо толкова късно и когато всички порти на улиците са заключени?

Той примигна отново хитро с очи и отговори:

— Защото… е, на вас мога да се доверя, защото стоките са такива, за които никой не бива да знае.

— Как ще минат носачите по улиците? Ще им отговорят ли портите?

— Напълно естествено, тъй като при тях ще има един, който притежава добър паспорт.

— И този мъж трябва да върви с тях?

— Да върви? О, не! Мъж, притежаващ такъв паспорт, не бива да върви. Той е твърде знатен за тая цел. Трябва да наредя и стоките да бъдат донесени в паланкини, за да не бъдат видени от пазачите.

Метусалем започна да схваща. За да се убеди напълно дали е правилно предположението му, продължи да се осведомява:

— Колко носилки ще пратите?

— Всъщност само шест. Но ще има и една двойна, предназначена за пушките и дрехите.

— Какви пушки?

— Онези, които ще изпратя оттук на „Хиляда крака“. За тях една обикновена носилка не би била достатъчно просторна. А после ще получа изпратените от кораба дрехи. Това е една малка, тайна сделка, за която много желая да сполучи.

Сега Дегенфелд съвсем определено знаеше на какво може да разчита. Мандаринът искаше да му заеме дрехи, за да не го разпознаят. В това облекло трябваше да освободи затворниците. После щеше да нареди да го отнесат с другарите му на кораба и да прати дрехите обратно.

— Но няма ли някой да познае паланкините и носачите?

— Не, защото хората ще са облечени като обикновени кули, а и съм се погрижил паланкините да са съвсем прости.

— Това наистина е отлично, но ще бъдат ли и носачите достатъчно разумни да тичат без спиране до кораба?

— Те ще се нуждаят само един-единствен път да отдъхнат. Къде ще стане това, ще определи мъжът с паспорта. А и аз вече им го казах. Не е кой знае колко далеч оттук.

— Много ли са дрехите?

— Само два мардарински костюма. Искате ли да ги видите?

— Дори ще помоля.

— Тогава елате!

Тинг-чи въведе Дегенфелд в една стая, която не би могла да бъде по-удобно разположена за последния, тъй като граничеше с неговата. Тук висяха два комплекта костюми заедно с шапки и паунови пера, като последните са знак на голямо императорско благоразположение и признание. Не липсваше и най-малката дреболия. Мандаринът бръкна в ръкавите, които, както е известно, служат в Китай за джобове, и извади два жетона, каквито бе показал вече на Метусалем. Пъхна ги после обратно и каза усмихнат:

— Тези дрехи и жетони са предназначени именно за двама добри приятели, които искат да се почувстват и те веднъж като мандарини. Това е само една шега и те веднага ще ми пратят обратно всичките тези предмети, за да не ми липсва по-късно нищо, тъй като давам отчет за жетоните.

— Кога ще се облекат тези приятели?

— Малко преди да тръгнат. Собствените си дрехи ще вземат в двойната носилка, за да ги сменят отново, преди да стигнат до кораба.

Всичко бе така точно подготвено, сякаш Готфрид бе споделил с мандарина своите идеи и планове. Оставаше единствено да измъкнат благополучно спътниците си от затвора и да ги отведат до носилките. Това наистина бе най-главното, за чийто успех обаче Тонг-чи малко можеше да допринесе.

И все пак той направи всичко възможно. Защото след като се върна с Дегенфелд в трапезарията, поведе разговор за арестантите и използвайки тази възможност, описа така точно и обстойно затвора, че в крайна сметка Метусалем бе осведомен от добре по-добре.