— Господарю Синухе, няма по-умен човек от теб, защото ти излезе по-хитър от търговците на зърно. Досега малцина ги бяха измамвали, обаче миналата пролет ти ги надхитри, макар че и скарабеят сигурно има дял в тази работа. Както си спомняш, ти ми заповяда да раздам на преселниците за семе всичкото зърно и да поискам обратно само шиник за шиник. Тогава те нарекох луд, а и разумно погледнато, само един глупак може да постъпи така. Трябва да знаеш, че благодарение на тази твоя хитрост сега си почти двойно по-богат отпреди, така че главата ми вече не побира големината на цялото ти имане и си имам сума разправии с фараонските бирници, защото тяхната алчност и наглост надмина всяка граница. Та щом търговците на зърно узнаха, че преселниците ще получат семе, цената на пшеницата веднага спадна, а когато плъзна слухът за мира, тя съвсем спадна, тъй като всички продаваха пшеница, за да се отърват от задълженията си, и търговците на зърно понесоха големи загуби, а мнозина дори осиромашаха. Но докато пшеницата поевтиняваше, аз започнах да я купувам и складирам, като на ниска цена изкупих и невероятни количества пшеница, която още не беше нито изкласила, нито пожъната. През есента събрах раздаденото зърно шиник за шиник, както беше наредил ти, така че в складовете върнах и предишното зърно. Освен туй, господарю, мога поверително да ти кажа, че е лъжа, дето разправят, че пшеницата на преселниците била на петънца. Чиста си е като другата и не вреди никому. Затуй предполагам, че жреците и техните привърженици тайно са изливали кръв в хамбарите на преселниците, от което зърното е ставало на петна и е замирисвало. Само че такива приказки са опасни и не те съветвам да ги споделяш с другиго. Пък и никой не ще ти повярва, защото всички са твърдо убедени, че пшеницата на преселниците е прокълната и че хлябът им също е прокълнат. А и в твой интерес е, господарю, хората да мислят така. Защото с настъпване на зимата цената на зърното пак се повиши, когато Ейе от името на фараона започна да товари кораби с пшеница за Сирия, за да изтласка вавилонската пшеница от сирийските пазари след сключения мир. Ето защо зърното поскъпна и сега струва повече от когато и да било. Печалбата ни е несметна и ще расте все повече, колкото по-дълго държим зърното на склад. Наесен в Египет ще плъзне глад, понеже нивите на преселниците стоят неразорани и незасети, робите бягат от фараонските ниви, а земеделците крият зърното си, за да не бъде изнесено в Сирия. Та затуй, господарю, не мога да не възвеличая хитростта ти от земята до небето. В зърнените сделки ти излезе по-опитен от мен, макар че отначало те смятах за луд.
Разпален от разказа си, Каптах продължи:
— Благословено да е това време, което прави богатия още по-богат и насила те кара да забогатееш дори сам да не го желаеш. Търговците на зърно също се съвзеха, уреждат денонощно угощения и на пировете им се лее вино, защото всеки изкупвач на зърно богатее, докато спи. Да, наистина живеем в чудесно време — в раклите и кутиите даже от нищото потича сребро и злато. Трябва да знаеш, господарю, че от продажбата на празни гърнета и делви спечелих толкоз, колкото и от пшеницата. Това не са никакви брътвежи, а самата истина, макар че не е за вярване. Изкупвачи на празни и употребявани делви кръстосват Египет и плащат за всяко гърне, поради което пивоварите и лозарите се вайкат и си скубят косите, че делвите не им достигат. Наистина удивително време, щом човек и от празното забогатява, но като дочух за това, успях да изкупя всички празни гърнета в Тива — наех стотици роби да ги събират и изкупуват и хората действително им предаваха даром употребявани гърнета, за да разчистят дворовете си от тяхната воня. Ако ти кажа, че миналата зима съм продал хиляда пъти по хиляда гърнета, може и да преувелича, но не е съвсем лъжа. Вече не си заслужава да лъжа, защото истината за тези гърнета и делви е по-невероятна от най-изкусните ми лъжи.
— Че кой е луд да купува празни гърнета и делви? — запитах аз, а Каптах лукаво присви здравото си око и отговори:
— Изкупвачите твърдят, че в Долната земя бил изнамерен нов начин за консервиране на риба в осолена вода, но аз проучих тази работа и узнах, че гърнетата поемат за Сирия. Огромни пратки били разтоварени в Танис и Газа, откъдето кервани ги пренасяли в Сирия. Обаче какво смятат да предприемат сирийците с празните гърнета — това никой не може да разбере, макар че с тази загадка занимавах немалко умни люде. Никой не проумява каква им е ползата за употребявани гърнета да плащат толкоз, колкото и за нови, и за какво изобщо ще им послужат тия празни гърнета.
Разказаното от Каптах за гърнетата беше озадачаващо, но аз реших да не си блъскам главата, понеже въпросът за пшеницата ми изглеждаше по-важен. Затуй, като изслушах отчета му докрай, аз му наредих: