Синухе Египтянина (Петнадесет книги за живота на лекаря Синухе (ок. 1390–1335 г. пр.н.е.))

Но най-ревностни защитници на Атон бяха крадците, похитителите на гробове и шарлатаните, които като доносници бяха забогатели доста и се бояха от възмездие. Поборници за Атон бяха също всички, които по един или друг начин чрез него си изкарваха хляба и искаха да си запазят благоволението на фараона. При това разединение в Тива на мирните и почтени граждани им додея всичко, те преставаха да вярват в боговете и горчиво се оплакваха: „Дали ще е Амон или Атон — все едно. На нас ни се иска да си гледаме работата, дорде можем, а не да ни теглят ту насам, ту натам, така че накрая да не знаем на краката си ли стоим или на главата.“ По онова време най-лошо беше положението на човек, който искаше да гледа с отворени очи и оставяше всеки сам да избира вярата си. Върху него се нахвърляха с оскърбления и обвинения, че бил отпуснат и равнодушен, глупав и опърничав, непокорен и вероломен, докато изтерзан, той разкъсваше дрехите си, затвореше очи и грабнеше или кръста, или рога в зависимост от това, кой от тях според него щеше да му докара по-малко ядове.

Ето защо много къщи и цели квартали си имаха знаци. Винарните, бирариите и публичните домове също си имаха знаци, така че роговете си пиеха виното в свои винарни, както и кръстовете си пиеха бирата в свои заведения, а момичетата, които упражняваха занаята си край зидовете, сменяха кръста или рога на шията си според вкуса на клиентите. Но всяка вечер, замаяни от виното и бирата, роговете и кръстовете плъзваха по улиците, чупеха лампите, гасяха факлите, тропаха по кепенците на къщите и се сбиваха помежду си. Вече наистина не знаех дали кръстовете или роговете бяха по-лоши — еднакво се гнусях и от едните, и от другите.

„Крокодилската опашка“ също трябваше да си избере свой знак, макар Каптах да беше против, защото предпочиташе да държи страната на всеки, от когото можеше да измъкне сребро. Но това вече не зависеше от неговия избор — по стените на кръчмата всяка нощ се появяваше кръстът на живота, заобиколен от неприлични рисунки. Нямаше нищо странно, тъй като търговците на зърно ужасно ненавиждаха Каптах, загдето с раздаването на пшеница сред преселниците ги беше довел до просешка тояга. Не му помагаше, че в данъчните архиви беше записал заведението на името на Мерит. Чуваше се също, че Амонови жреци бивали подлагани на тормоз в кръчмата му. Нейни постоянни посетители бяха всички съмнително забогатели от пристанището, които не подбираха средства, за да натрупат богатство. Главатарите на похитителите на гробове с охота пиеха там „крокодилска опашка“ и в задните стаички търгуваха с прекупчиците на крадени вещи. Всички те бяха взели страната на Атон, защото им помагаше да забогатеят. В името на Атон можеха да разорят съперниците си и чрез лъжесвидетелствуване пред съдиите да ги изпратят в рудниците. Похитителите на гробове също можеха да оправдаят деянията си с обяснението, че — водени от пламенната си вяра в Атон — са се вмъквали в гробниците, за да изличат от стените им името на прокълнатия бог.

Докато пребивавах в Тива, съвсем малко болни наминаваха в двора ми да дирят моята помощ. Хората ме отбягваха, отвръщаха лицето си от мен, а като ме срещнеха на уединено място, казваха:

— Не ти мислим злото, Синухе. Жените и децата ни страдат от сума болести, отчаяли сме се и не знаем що да сторим, защото друг лечител като теб няма. И все пак при теб не смеем да дойдем от страх, че дворът ти е прокълнат и че ще си навлечем беля. Ние от проклятие не се плашим — боговете вече ни дотегнаха и немотията така ни е налегнала, че малко ни е еня дали ще живеем, или ще мрем. Страх ни е обаче от роговете, които разбиват вратите на къщите ни и трепят децата ни, когато идем на работа. Пък и нали знаеш, че самият ти прекалено много говореше за Атон и на яката си носиш този противен знак.

— С вашата гламавост няма да ме докачите, ала разбирам затрудненията ви. Съветвам ви да идете при Амон, понеже съм чувал, че церял болните по чудотворен начин — казвах им аз, а те отвръщаха:

— Смел човек си ти, Синухе, щом произнасяш името на Амон, без да се боиш от стражите. Вярно е, че той извърши немалко удивителни изцеления, но те са краткотрайни, скоро страданията се подновяват и са още по-тежки. Вече сме го изпитали, пък и се страхуваме от Амоновото свято лечение, защото то за цял живот ни обвързва с роговете. А ние и с тях не искаме да имаме работа, предпочитаме да си живеем живота свободно и без страх и да се трудим на спокойствие. Обаче не ни позволяват. Затуй те молим за извинение, Синухе, че заради себе си и семействата си вече не смеем да те поздравяваме и да ти се покланяме пред хората, както се полага на достойнството ти.

Но роби и пристанищни носачи продължаваха да идват при мене, щом си притиснеха пръстите между мелничните камъни, щом си нараняха колената или си премажеха ръката при спускане на товари с пристанищните макари. Те боязливо ме поглеждаха и питаха: