Синухе Египтянина (Петнадесет книги за живота на лекаря Синухе (ок. 1390–1335 г. пр.н.е.))

— Ако си бях останал жрец като по-рано, сега щях да си живея на спокойствие в Хелиопол да събирам мед от пчелиците и да мажа лицето си с елей. Обаче онази проклетница ме поведе със себе си и ме зарази със собственото си властолюбие, та вече нямам мира. Макар и мъртва, тя дори в съня ми ме преследва, а душата й на няколко пъти ми се явява в градинската постройка и в тронната зала. Не, Синухе, който веднъж е вкусил властта, той все по-жадно се стреми към нея и тази жажда е най-страшната от всички човешки страсти. Но пък и насладата при нейното утоляване е по-голяма, отколкото при всяка друга човешка страст. Благодари на съдбата си, Синухе, ти, който си самотен, че не познаваш тази страст. Честна дума, ако бях владетел на Египет, щях да намеря средства да успокоя народа, да върна всичко постарому и да направя фараонската власт по-силна от когато и да било, преди Амон и Атон да господствуват редом и да си оспорват могъществото. За тази цел на Атон му е нужен образ, та народът да го разбира и да прозре, че той по нищо не се отличава от другите богове. Защото фараон Ехнатон съвсем погрешно схвана и опорочи учението и замислите ми, които му втълпих още като юноша. Ти, Синухе, знаеш как постъпва един лекар, когато някой побеснял пациент буйствува и не може да се усмири. Нали тогава лекарят го рязва с нож, вкарва рогчето си във врата му и оставя кръвта да тече, докато болният се успокои. Ако имах власт, аз наистина щях да направя така, че да тече кръв, и народът непременно щеше да се успокои.

Нежеланието ми да разговаряме за медицина не намаляваше, понеже не виждах изгледи да излекувам невежеството му по медицинските въпроси. Затуй отново запитах:

— Избрал ли си му вече наследник, жрецо Ейе?

Той пламна, вдигна отбранително ръце и каза:

— Не говори така, аз действително не съм държавен изменник и знаеш, че съм му предан. Ако преговарям с жреците, правя го за негово добро и за да запазя властта му. Но умният не се осланя само на една стрела, ами държи в колчана си по няколко. Затуй ще ти намекна, че Семнехкере още е момче, обаче велики царски съпруги и по-рано са си окачвали царската брада и са управлявали на фараонския престол. Както знаеш, аз съм баща на царица Нефертити, сиреч кръвта ми с намерила достъп до владетелските покои. Друго не искам да споделям с тебе, но ти го намекнах, за да си знаеш интересите. Доколкото ми е известно, ти си доста близък приятел с оня надут и славолюбив Хоремхеб. Той обаче седи върху остриетата на копията, а такова място е твърде неудобно — ненадейно може да падне и да си строши главата. Само фараонската кръв обединява двата престола и в златния палат тя трябва да тече век след век неопетнена, за да скрепява двете корони. Но тази кръв може да управлява и по женска линия, щом фараонът няма син.

Думите му ме стъписаха и аз запитах:

— Да не искаш да кажеш, че Хоремхеб, моят приятел Хоремхеб е устремил поглед към червената и бялата корона? Това са безразсъдни приказки и трябва да те е ухапало бясно куче, за да ги приказваш. Сам знаеш, че той произхожда от простолюдието и в златния палат дойде със сива бедняшка наметка на раменете.

Но Ейе навъсено обърна към мен мургавото си подпухнало лице, недоверчиво ме изгледа с потъналите си под дебели вежди очи и рече:

— Кой може да чете в сърцата на хората? Властолюбието е най-силната човешка страст и ако той има дързостта да си въобразява подобни неща, много бързо ще го накарам да слезе на земята.

Той ми разреши да се оттегля, ала мислите като пчели се рояха в главата ми, та не се и сещах да се озъртам и да се движа покрай стените, защото всичко, което ми бе наговорил за царската кръв, накара сърцето ми да пламне. В царица Нефертити изобщо не течеше царска кръв, но ако фараон Ехнатон умреше, тя щеше да поеме властта, докато дъщеря й Меритатон навърши пълнолетие и Семнехкере започне да управлява като неин съпруг. Освен в Меритатон царска кръв течеше в останалите дъщери на Ехнатон, както и в сестра му Бакетатон, обаче по мъжка линия царска кръв имаше единствено Ехнатон — със своите шамански хитрини и престъпления царската майка Тейе се беше погрижила за това. И никой не подозираше, че в моите жили може би течеше кръвта на великия фараон и на принцесата от Митани. Само свещената кръв предоставяше права над трона, поради което аз, Синухе, навярно имах право да претендирам за фараонския престол и за червената и бялата корона, без това да беше известно някому.