Синухе Египтянина (Петнадесет книги за живота на лекаря Синухе (ок. 1390–1335 г. пр.н.е.))

В главата ми всичко още повече се обърка. Напълно възможно беше Мехунефер, опиянена от виното, наистина да ме е лъгала и да е съчинявала историите си, за да се поперчи. Но разговорът ни бе прекъснат от писъка на Мехунефер — тя като ужилена се отстрани от мен и с престорен възторг на лицето се втурна срещу някакъв шардански подофицер, който се зададе по коридора. Беше едър, дебел мъжага с ръце като лопати и със зачервени от бирата очи, които искряха като на бик. Камшикът му с украса от мед изплющя по гърба на Мехунефер, той я хвана за врата и извика:

— Сет и всичките му дяволи да те поразят, дърта краво, пак ли се сдушваш с други мъже!

Досетих се, че подофицерът е любимият на Мехунефер, за когото ми бе разказала, и бързо се изпарих, защото той наистина беше грамаден и страшен човек.

В харема също наминах да се обадя на вавилонската принцеса, която беше строшила гърне с фараон Ехнатон и която царица Нефертити набързо беше изпратила от Ахетатон в Тива, където пребиваваха другите жени на фараона. Беше хубава мома, заговори ме любезно, защото знаех езика й, а тя самата вече беше научила египетския език и го говореше забавно и очарователно. Макар че беше крайно недоволна, загдето фараонът не си беше изпълнил задължението спрямо нея, тя се радваше на пребиваването си в Тива и в Египет се чувствуваше по-добре, отколкото затворена във вавилонския палат. Удивена и възхитена от живота в Тива, тя ми каза:

— Никога не съм знаела, че жената може да разполага с такава свобода, както в Египет. Не ми е необходимо да закривам лицето си пред мъжете и мога всекиго да заговоря. Достатъчно е да заповядам и веднага ме отвеждат с лодка в Тива, където съм добре дошла на благородническите пиршества, без някой да се възмущава, че позволявам на хубавите мъже да обгръщат с ръка шията ми и да докосват с устни бузите ми. Ще ми се обаче фараонът да изпълни задължението си към мен, та след туй да бъда още по-свободна и да мога да се любя с всеки, с когото пожелая. Защото, ако съм разбрала правилно, в Египет съществува обичай всеки да се люби, с когото поиска, стига да го върши така, че другите да не узнаят. Смяташ ли, че фараонът скоро ще ме покани да изпълня дълга си към него? Когато около мен другите се забавляват и ми разказват какви ли не лудории, започвам много да се дразня, че все още съм целомъдрена, макар че пред мен отдавна бе строшено гърне.

Доста хубава беше, имаше по-светла кожа и по-пламенни очи от египтянките, така че добре разбирах охотата на мъжете да обгръщат ръка около шията й. Когато ме поглеждаше, в очите й проблясваха лукави пламъчета, поради което думите й ме смутиха и не знаех какво да отговоря. Тя поразгърна дрехата си и рече:

— Предполагам, че фараонът е загрижен за здравето ми и те е изпратил да ме прегледаш. Но мога да те уверя, че климатът в Египет ми понася чудесно. Безпокои ме единствено, че може би съм малко пълна, за да бъда съвсем по вкуса на египтяните. Кажи ми дали е така и не е ли необходимо да поотслабна. Кажи ми честно, като египтянин и като мой приятел, за да поправя този недостатък. Защото във Вавилон колкото една жена е по-пълна, толкова повече допада на мъжете. По тази причина там старателно се тъпчех със сладкиши и пиех сметана, за да имам повече месо по костите.

Забравих, че съм лекар, погледнах я, както ме помоли, като египтянин и неин приятел и я уверих, че няма никакъв недостатък, че повечето мъже предпочитат меката постелка пред твърдата и че в това отношение няма разлика между мъжете във Вавилон и в Египет. Посъветвах я обаче да се откаже от сладкишите и сметаната, понеже както фараонът, така и великата царска съпруга бяха мършави и дългошиести, поради което добрите нрави изискваха придворните също да бъдат мършави и дългошиести, а и женската мода се придържаше към този образец. Струва ми се, че благосклонните ми уверения все пак събудиха у нея погрешни представи, защото тя ме погледна доверително и каза:

— Както виждаш, на лявата си гръд имам брадавичка. Толкова малка е, че трябва да си доближиш очите, за да я видиш. Независимо от размерите си тя много ме дразни и ми се иска да я изрежеш. Няколко придворни дами, които бяха известно време в Ахетатон, твърдят, че такива операции си извършвал умело и че те доставяли удоволствие както на пациента, така и на теб.