Синухе Египтянина (Петнадесет книги за живота на лекаря Синухе (ок. 1390–1335 г. пр.н.е.))

Пред мен „Крокодилската опашка“ гореше в огнени пламъци, обвивайки ме в дим и сажди, и заедно с нея изгаряха телцето на Тот и хубавата снага на Мерит. Изгаряха сред труповете на избитите роби и носачи, без да мога поне да ги съхраня за вечен живот. Тот е бил мой син и ако предположенията ми бяха истина, тогава в жилите му, както и в моите, е течала свещената кръв на фараоните. Ако го бях знаел, всичко може би щеше да бъде по-иначе, защото заради сина си човек е в състояние да извърши нещо, което заради себе си не би извършил. Сега обаче беше прекалено късно, свещената му кръв изгаряше заедно с кръвта на робите и носачите, него вече го нямаше и подозирах, че Мерит бе мълчала не само от гордост и самота, но и заради моята страшна тайна. Затуй седях в уличната прах сред дим и искри и пламъците от техните тела изгаряха лицето ми.

Оттам насетне бях като замаян, оставих се Каптах да ме води, където пожелае, и го следвах безпрекословно. Отведе ме при Ейе и Пепитамон. Битката беше стихнала и докато бедняшкият квартал продължаваше да гори, те, седнали на златни тронове, издаваха присъди на пристанищния кей, а войниците и роговете изправяха пред тях пленниците. Заловените с оръжие в ръка биваха окачвани на стената с главата надолу, всеки, у когото се намереше плячкосано имущество, биваше хвърлян в реката да го изядат крокодилите, а който носеше на врата или дрехата си кръста на Атон, биваше налаган с тояги и изпращан на принудителна работа. Жените предоставяха за развлечение на войниците и негрите, а децата поверяваха на Амон да ги възпитава в храмовете си. Смъртта вилнееше на тиванския бряг — Ейе беше безпощаден, защото искаше да спечели благоволението на жреците и казваше:

— Ще прочистя Египет от лошата кръв!

Пепитамон също свирепствуваше, понеже робите и носачите бяха обрали дома му, бяха отворили клетките на котките му и изяли храната им, а млякото и сметаната им бяха отнесли на децата си, така че от глад котките му се бяха озверили. Ето защо той също нямаше милост и за два дни всички градски стени се покриха с телата на мъже, провесени с главата надолу.

А ликуващите жреци издигнаха изображението на Амон в неговия храм и му принесоха обилни жертви. Статуите на всички останали богове също бяха върнати на местата им и жреците оповестиха на народа:

— В Кеми вече няма да има глад и сълзи, защото Амон се завърна и ще благослови всички вярващи в него. Отново ще засеем неговите ниви и семената му ще родят хилядократна реколта, охолството и богатството пак ще се върнат в Египет.

При все това в Тива цареше небивал глад и нямаше къща, в която да не се проливат сълзи, защото шарданите и негрите безогледно плячкосваха града, без да правят особена разлика между кръстове и рогове, изнасилваха жени, продаваха деца в робство и нито Пепитамон можеше да ги обуздае, нито властта на Ейе беше достатъчна, за да ги укроти.

— Властта е в остриетата на копията и в боздуганите ни, та си затваряйте устата и не ни пречете — казваха те.

Защото Египет вече нямаше фараон — жреците бяха обявили Ехнатон за лъжефараон и проклели града му, а неговият приемник трябваше първо да дойде в Тива, да се поклони на Амон и да му принесе жертва, преди жреците да го признаят за фараон.

Виждайки цялата тази бъркотия, Ейе назначи Пепитамон за наместник в Тива и незабавно замина за Ахетатон, за да накара фараон Ехнатон да отстъпи властта и с помощта на приемника му да заякчи собствената си власт. На мен ми каза:

— Последвай ме, Синухе. За да наложа волята си на лъжефараона, може да ми потрябва лекарски съвет.

— Ще те последвам, Ейе, защото искам чашата ми да е пълна — отвърнах аз, ала той не разбра смисъла на думите ми.

5

И ето, придружавайки жреца Ейе, аз се завърнах при прокълнатия фараон в Ахетатон. Ала в Танис Хоремхеб също беше чул за събитията в Тива и навред покрай реката, бе стегнал набързо военна флотилия и поел нагоре към Ахетатон. По пътя му всички крайбрежни селища се усмирявали, храмовете отново отваряли вратите си, статуите на боговете били върнати на местата им и предполагам, че крокодилите пак са прославяли името му. Но той бързал да пристигне в Ахетатон едновременно с Ейе, за да се пребори с него за властта, та затова пощадявал всички роби, които слагали оръжието, и не наказвал ония, които доброволно сменяли кръста на Атон с рога на Амон. По тази причина народът величаеше снизхождението му, макар че то идеше не от сърцето му, а от желанието да запази живота на всеки годен да воюва. По протежение на реката, откъдето минавала флотилията му, жреците също го величаели, понеже отварял затворените храмове, вдигал съборените статуи на боговете и им принасял жертва, когато бивал в добро настроение.