Синухе Египтянина (Петнадесет книги за живота на лекаря Синухе (ок. 1390–1335 г. пр.н.е.))

Но Ахетатон беше прокълнато място, жреците и роговете охраняваха всички пътища, водещи натам, и погубваха всеки, който бягаше от него, ако не склонеше да замени кръста си с рог и да принесе жертва на Амон. Реката също бяха затворили с медни вериги, така че и по нея никой не можеше да се измъкне. Обаче повечето бегълци драговолно принасяха жертви на Амон и проклинаха Атон, защото той бе омръзнал и на жителите на Ахетатон. Когато съзрях града от кораба, ме можах да го позная — в него цареше мъртва тишина, цветята в парковете бяха повехнали, а зелената трева — пожълтяла, тъй като вече никой не поливаше градините и насажденията. Дори птички не пееха в изсушените от слънцето дървета. Над града се разнасяше страшната сладникава миризма на проклятието, дето никой не знаеше откъде иде. Високопоставените бяха напуснали домовете си, слугите им първи бяха избягали, строителите и дълбаещите гробници в планините бяха изоставили селището си, без да вземат със себе си дори кухненските съдове, защото никой не се осмеляваше да отнесе нещо от прокълнатия град. Кучетата, вили до изнемога, бяха измрели в клетките си, а в яхърите конете бяха издъхнали, след като бягащите слуги бяха прерязали сухожилията на краката им. И тъй, великолепният Ахетатон беше вече мъртъв град и с пристигането ми от него ме лъхна дъх на смърт.

Фараон Ехнатон обаче продължаваше да обитава ахетатонския златен палат, семейството му живееше с него, а и най-верните от прислугата бяха останали в негова близост заради Атон. Останали бяха също най-възрастните придворни, прекарали живота си в златния палат, така че не можеха да си представят друго обиталище. Не знаеха нищо за събитията по света, тъй като от няколко месеца в Ахетатон не бе пристигал нито един вестоносец. Провизиите в златния палат бяха свършили и по желание на фараон Ехнатон всички се препитаваха със сух хляб и бедняшка каша. Но най-предприемчивите ловяха с куки риба от реката или убиваха птици с бумеранги и скришом се хранеха с тях.

Жрецът Ейе ме изпрати първо сам да разкажа на фараона за всичко случило се, защото бях негов приятел и щеше да ми повярва. Така отново застанах пред фараона, ала у мен всичко беше застинало, не изпитвах нито радост, нито скръб — сърцето ми се бе затворило за него. Отпуснал вяло ръка върху коляното, той извърна побледнялото си от изтощение лице към мен, изгледа ме с помръкнал поглед и запита:

— Синухе, ти ли си единственият, който се завръща при мен? Къде са всички мои следовници? Къде са ония, които ме обичаха и които обичах?

— Старите богове отново властвуват в Египет — казах аз. — В Тива жреците принасят жертви на Амон пред ликуващата тълпа. Те те проклеха, фараоне Ехнатон, проклеха града ти, името ти също проклеха за вечни времена и вече го изличават от всички надписи.

Той нервно пошавна с ръка и по лицето му пламна някогашното фанатично изражение, когато каза:

— Не те питам какво е станало в Тива, а искам да знам къде са моите следовници, къде са всички, които обичах?

— Нали хубавата ти съпруга Нефертити е при теб — отвърнах аз. — Дъщерите ти също са при теб. Младият Семнехкере пронизва риби на реката, а Тут продължава да играе с куклите си на погребение. Какво значение имат другите?

Той запита:

— Къде е моят приятел Тутмос, който е и твой приятел и когото обичах? Къде е той, ваятелят, чиито ръце накарваха камъка да оживее?

— Тутмос умря за теб, фараоне Ехнатон — отговорих аз. — Понеже ти беше предан, негрите го намушкаха с копията си и хвърлиха трупа му в реката за храна на крокодилите. Може да е осквернил ложето ти, но ти не бъди злопаметен сега, когато чакалът вие в запустялото му ателие и учениците му са се разбягали, изоставяйки инструментите и скулптурите му, някои от които щеше да направи вековечни.

Фараон Ехнатон махна с ръка, сякаш искаше да отстрани паяжина от лицето си. Сетне изреди имената на мнозина от ония, които беше обичал. За някои отговарях, че са загинали за него, но за повечето казвах, че пременени в пищни одежди, принасят жертви на Амон и проклинат името на фараона. Завърших с думите:

— Царството на Атон рухна, фараоне Ехнатон. Няма вече земно царство на Атон и Амон отново е на власт.

Той впери мрачен поглед пред себе си, нервно размърда безкръвните си ръце и каза:

— Да, така е, всичко ми е известно. Виденията ми го разказаха. Царството на всевечния не може да се побере в земни предели. Всичко ще си бъде както преди, и страхът, омразата и неправдата ще господствуват над света. По-добре да бях умрял, а още по-добре щеше да бъде, ако изобщо не бях се раждал да гледам всички злини, ставащи по земята.

Слепотата му ме разлюти и аз ядно извиках:

— Не си видял и частица от злините, извършвани заради теб, фараоне Ехнатон. Кръвта на твоя син не е потичала по ръцете ти и сърцето ти не се е вцепенявало от предсмъртния вик на любимата жена. Затуй и думите ти са празни брътвежи, фараоне Ехнатон.

Той уморено каза: